Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Тя не разбра кой знае колко от текста — май бяха само несвързани изречения без смисъл, на много места премесени с виене. Но това не беше от значение. Песента те приковаваше. Беше едновременно модерна, печална, красива и весела; по гръбнака на Тереса пробягаха тръпки от удоволствие.
Музиката заглъхна и Тереса се надигна от дивана с възглас:
— Супер беше! Направо… повече от супер. Каква беше тая песен?
— Не разбирам.
— Ами, нали знаеш… как се казва?
— Никак не се казва.
Едва тогава на Тереса ѝ стана ясно. Песента беше толкова саморазбираща се и те завладяваше така директно, че тя от само себе си бе приела, че я е чувала и преди. Но всъщност не беше така.
— Ти ли си я написала?
— Джери я написа. Аз пея.
— Да, това го чух. За какво се разказва?
— За нищо. Аз пея думи. Твоите думи са по-хубави.
Терез се обърна към компютъра и щракна върху друга песен. Музиката зазвуча и Тереса се облегна назад на дивана, примижа и се приготви да ѝ се наслади. Когато се разнесе гласът на Терез, на Тереса ѝ трябваха няколко секунди, за да установи две неща. Първо: той вече не идваше от тонколоните, а от стаята. Второ: пееше текста на стихотворението, написано от Тереса.
Сякаш две топли ръце стегнаха белия ѝ дроб и го извиха както се изстисква парцал. Беше щастие, толкова безмерно, че наподобяваше страх. Не можеше да помръдне и пръст. Терез модулираше гласа и нагласяше паузите, за да може текстът да пасне идеално на мелодията, все едно поначало е писан за нея. Песента стигна първото си кресчендо и Терез изпя: „Лети, лети, лети, мамка му, мамка му, мамка му.“ Тереса заплака.
Терез натисна пауза и музиката млъкна. Тя се вторачи в Тереса, която се бе свлякла на дивана и по бузите ѝ се стичаха сълзи. После отбеляза:
— Ти не си тъжна. Ти си щастлива. Плачеш, но си щастлива.
Тереса кимна и преглътна няколко пъти, като бършеше сълзите от очите си.
— Да. Просто ми се стори толкова красиво. Извинявай.
— Защо казваш извинявай?
— Защото… не зная. Защото казвам, че е красиво, пък съм го писала аз. Но то е понеже ти го пееш толкова хубаво.
Терез кимна.
— Аз пея хубаво. Твоите думи са добри. И заедно става красиво.
— Да. Сигурно е така. Но стана толкова по-хубаво, когато ти го изпя.
— Бяха си същите думи. Имам добра памет. Така казва Джери.
Терез се обърна и отвори друга папка. Посочи редицата файлове, запълващи екрана от горе до долу.
— Направихме много песни. Можеш ли да напишеш думи към тях?
Изслушаха доста от песните. Само няколко бяха толкова впечатляващи като първата, пусната от Терез, но и сред останалите се намираха мелодии и настроения, които си искаха текст. В главата на Тереса изскачаха фрагменти от изречения и тя ги записваше в бележника си. Не можеше да си обясни какви точно ги върши. Но беше може би най-приятното занимание в целия ѝ живот.
След като изслушаха всички песни, Тереса се облегна назад на дивана, напълно изтощена. Бяха продължили няколко часа и към края вече надраскваше като в транс отделни думи към мелодиите, които чуваше. Винаги беше смятала, че ѝ липсва всякакво въображение, но пък и тук май не ставаше дума за въображение. Тя просто записваше каквото ѝ казваше музиката.
Навън бе взело да се здрачава и Тереса стоеше отпуснато и наблюдаваше върха на едно улична лампа, осветяваща падащите снежинки. Изведнъж се изпъна като струна на дивана.
— Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му!
Обърна се към телефона на масичката.
— Трябва да… може ли… може ли да се обадя?
— Не зная — отвърна Терез. — Аз не мога.
Будилникът до телефона показваше пет и половина. Влакът ѝ бе заминал преди десет минути. Тя стисна очи и долепи слушалката до ухото си. Отговори Йоран. Той въздъхна дълбоко, като чу какво е станало. Предложи да дойде да я прибере с колата.
Тереса си представи как ще седи до баща си почти три часа и ще се мъчи да избегне въпросите му; не желаеше да бъде разпитвана и да дава обяснения за този ден.
Терез бе застанала пред нея и гледаше заинтригувано как Тереса закри микрофона с ръка и попита:
— Дали ще мога да остана да спя тук?
— Да.
Тереса успя да отклони няколко въпроса и накрая бе решено да хване неделния влак в един часа. Тя затвори телефона и понечи да каже на Терез колко съжалява, задето се натрапва и така нататък, но Терез я прекъсна, като посочи телефона:
— Можеш ли да използваш това нещо?