Малка звезда

— Трябва да знам как изглеждаш без дрехи.

Каза го. Картите бяха на масата и тялото на Макс Хансен се напрегна, готово да поеме удара. Възмутеното изражение, писъкът на Тура, който щеше да смачка всичките му надежди.

Стана толкова бързо, че той дори не разбра. Тура остави чашата на нощното шкафче и смъкна якето си, свали тениската, панталоните и бельото и застана напълно гола на два метра от него. Макс Хансен премигна. И пак. Не разбираше. Рекапитулира случилото се през последните минути, как се стигна до това той да си седи на креслото, а момичето, което така желаеше, да стои голо пред него. Репликите. Какво бе казал той. Какво бе казало то. Изясни му се.

Прави каквото ѝ се нареди.

Това беше. Погледът на Макс Хансен изпиваше нежното деликатно тяло; ако той вярваше в Бог, ако беше възможно молитвите му да бъдат чути, моментът беше дошъл.

Прави каквото ѝ се нареди.

Главата му се замая. Какви възможности само. Иди там, Тура. Изпей това, Тура. Ела тук, Тура. Легни там, Тура. Той трескаво си свали ризата и потника, смъкна си панталоните и гащите и се надигна с разперени ръце. Тура го изгледа. Не беше впечатляваща гледка, той бе наясно. Има-няма дванайсет сантиметра, и то ако доста понатиснеш линийката в основата.

Но това сега нямаше значение. Всичко се бе оказало толкова лесно, когато Тура се съблече. Бяха като две деца, невинни с голите си тела.

— Толкова си красива — прошепна Макс и падна на колене.

Мокетът ожули капачките му, докато лазеше към Тура, за да зарови лице между краката ѝ. Почти я беше стигнал, когато тя отстъпи назад и се притисна в рамката на леглото. Тя каза:

— Не.

— Да — въздъхна Макс Хансен. — Ела тук, ще бъде хубаво, обещавам. Само малко…

— Не — повтори Тура. — Не пипай.

Макс Хансен се ухили. Не пипай. Цялата работа беше като игра. Не помнеше кога за последно се е чувствал толкова безразсъдно щастлив. Две голи тела. Не пипай. Хайде, само малко. Той допълзя до нея, стисна бедрата ѝ, долепи нос до слабините ѝ, плъзна език по топлата плът там вътре.

Чу се изтракване и в следващия миг нещо го шибна през гърба. Тъкмо пак бе изплезил език, когато получи спазъм в мускулатурата на гърба; последва втори удар. И трети. Сковано завъртя глава, но не виждаше нищо.

Странно, като се има предвид как някой сякаш стоеше зад него и изливаше топла вода по гърба му. Вдигна очи към Тура и видя, че държеше нещо в дясната си ръка, нещо, което не можеше да различи. В лявата стискаше чашата от шампанското, останала без краче.

Това държеше в дясната ръка. Крачето — десетсантиметрова стъклена отломка, почервеняла от кръвта му. Тура надигна крачето отново и Макс Хансен изпищя и се сви на кълбо. След секунда последва по-дълбоко пробождане между лопатките. Стъклото се заби в него и остана там.