Трубадур

— Нямате работа тук — хайде обратно!

Не бях в положение да споря, но фактът, че ми забраняват достъп, веднага създаде у мен желание да видя какво толкова крият зад тази врата. Вдигнах длани пред мен и тръгнах заднишком, докато не стигнах ъгъла. Надя ме последва плахо. Осъзнах, че се е притиснала към мен.

— Какво ли ни очаква тук, Трубадур? — попита тя уплашено.

— Мога само да предполагам. Да вървим някъде другаде.

— Нека спрем за момент!

Неохотно се съгласих и се върнахме в една от стаите за почивка. Уцелихме такава, в която имаше само диван и две огромни табуретки. Надя се настани на дивана, полягвайки настрана. Тъй като табуретките не ми изглеждаха никак удобни, се принудих да седна до нея.

— Кой си ти, Трубадур? — попита ме тя.

— Изгубена душа като всички вас, Надя.

— Ние си имаме нашите истории, Трубадур — рече тя. — Но усещам, че сравнени с твоята, са като брошури до роман.

Сигурно си мислеше, че няма да забележа как, докато го казва, бе качила и краката си горе и босите ѝ ходила вече се опираха в бедрото ми. Тя сви ръце в скута си, потрепери, вероятно за да ми покаже, че ѝ е студено, и ме погледна с очакване. Какво си мислеше тази жена? Бях стигнал дотук заради такива като нея; бях разчитал правилно знаците и бях действал. Бях си мислил, че ги правя щастливи. Те сега бяха мъртви, всяка жена, до която се бях докоснал — с изключение на Джехане. Какви бяха шансовете за оцеляване на Надя, било то и като душата на една загинала някъде си Надя?

— Съжалявам, Надя, харесваш ми, но съм дошъл за чужди ласки — рекох аз. Тя се сепна, все едно ѝ бях ударил шамар, и отдръпна нозе. Прегърна коленете си, подпря брадичката си на тях и отвърна обидено:

— Идея си нямам за какво говориш. За такава ли ме вземаш?

— Извинявай, може би съм се объркал — казах аз, макар че никак не се бях объркал.

— И за чии ласки си дошъл, Трубадур? — застреля ме тя със следващ въпрос.

— Сетѝ се сама.

Тя ококори очи и закри зяпналата си уста с длан.

— Искаш Кралицата ли?

Аз кимнах.

Тя се усмихна и настроението ѝ се върна. Побутна ме с крак, все едно се познаваме от сто години, и пак попита:

— Защооо? Познаваш ли я? Какво ѝ е толкова специалното?

Жени.

Аз се изправих, а тя веднага се лепна за мен като малък секси паразит. Можех да усетя как бие сърцето ѝ през гърдите, притиснати в корема ми. Гледаше ме отдолу нагоре с тънка усмивка на устните. Зачудих се кога ли бе по-настоятелна: когато искаше да ме прелъсти или когато копнееше да научи нова клюка. Ако не кажех нищо повече, нямаше да спре да ми досажда. Ако и споделях каквото и да било, щеше да иска още. Бях в безизходица, притиснат в ъгъла от умряла инструкторка по йога.

Вратата се отвори изненадващо и се озовах лице в лице с Кханел.

— Нейно Величество нареди да се явите в тронната зала. Последвайте ме!

Аз леко бутнах Надя встрани от мен и кимнах. Време беше да се срещна очи в очи с Кралицата на тъгата, или както там се наричаше Лемет днес.