Трубадур

— Кой си ти, Трубадур? — попита ме той.

— Мъж с мисия — отвърнах аз.

— Знаеш ли как да ни измъкнеш оттук? — продължи менестрелът.

— Не точно.

— Поясни.

— Знам как аз да се измъкна оттук.

Той се намръщи. Сабрина заплака още по-силно. Надя бе затворила очи и сякаш не следеше разговора ни. Герго все така разсеяно разглеждаше фигурите по пода и по стените.

— Името ѝ е Лемет — казах аз. — Била е прелъстена от един серафим и след това затворена тук. Предполагаше се, че никой не може да открие този дворец, но всички ние вече знаем, че това не е вярно. Другото, което знам, е, че ако я прелъстя, тя ще ми отвори адските двери.

— Хм — той потърка брадичката си. — И защо са ти проклетите адски двери?

— Нали ти казах — мисия.

— Добре тогава, ако аз я прелъстя, ще ме освободи ли да си вървя? — попита Гримелор.

— Не вярвам — отговорих му откровено аз. — Виж, Гримелор, очаквах да открия една повехнала и самотна жена, а заварвам капризно девойче, обградено от гиганти с огромни мечове, които явно стават безплътни като духове, щом усетят заплаха.

— Щом се бои от теб, тя няма да те остави да я доближиш — намеси се внезапно Надя.

— Накарай я да се заинтригува, въпреки страха си — рече Гримелор. — Бъди едновременно опасен и желан, влез под кожата ѝ, нека в сърцето ѝ започне борба. Ние ще ѝ доставим забава, за да оцелеем. Ти я накарай да се почувства добре заради самата нея.

— Утехата, която спомена — каза Надя. — Превърни я в неин копнеж!

— Не ми звучи никак лесно — отвърнах аз.

— И няма да е лесно, ала в това виждам единствения ни шанс — каза Гримелор и сложи ръка на рамото ми. — Чуй ме, Трубадур, ти го каза — отегчим ли я, сме мъртви; заинтригуваме ли я, ще останем вечни пленници, докато не ѝ омръзнем. Ти си различен. Имам усещането, че ако успееш да влезеш в леглото ѝ, това би донесло спасение и на нас.