Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
— Насам! — заповяда Кханел и ни поведе през арка вляво. Изкачихме се по дълго стълбище и попаднахме в нов коридор. От дясно имаше редица арки, всяка от които водеше към отделно малко помещение, а отляво — високи тесни прозорци, които гледаха към пропастта навън.
Кханел махна с ръка и въжето, което ни бе свързвало, стана на прах. Най-после всеки можеше да отпусне ръце покрай тялото или да масажира китките си.
— Отсега нататък сте гости на Кралицата на тъгата! Когато Нейно Величество е благоразположена, ще бъдете извикани, за да се представите в тронната ѝ зала. Дотогава сте свободни да се движите из двореца, но не и да го напускате! — извика той. — Опитате ли се, чака ви нещо по-лошо от смърт!
Двамата с боздуганлията ни оставиха и изчезнаха надолу по стълбите. Така, бях успял да вляза. Чекпойнт.
Най-после имах възможност да обърна повече внимание на хората, към които се бях присъединил така нахално.
Едната жена бе доста ниска и слаба, но се движеше грациозно и стойката ѝ бе като на котка — видимо ленива, но винаги готова да се разгъне като пружина. Бе доста приятна и в лице, с вързана на опашка черна коса, стигаща до под раменете, и зелени очи. Бе обута в черен клин и облечена с лилава тениска, а босите ѝ стъпала се отлепяха от мрамора, без да вдигат шум. Гърдите ѝ бяха малки, но изпъкваха под тясното трико. Не можех да определя с точност възрастта ѝ, но да речем — малко над тридесетте. Именно тя бе единствената, която бе забелязала присъединяването ми към групата им.
Другата жена бе доста по-висока, с широки рамене и голям бюст, видимо много по-млада. Косата ѝ бе тъмноруса и чуплива, спускаща се на гъсти къдрици към раменете ѝ. Няколко кичура все падаха отпред на лицето ѝ и тя или ги отместваше с ръка, или ги издухваше, свивайки плътните си устни. Носеше искрящо зелена вечерна рокля, която оставяше раменете ѝ голи. Ръцете ѝ бяха скрити в дълги до над лактите мрежести ръкавици, а когато ходеше, цепката на роклята ѝ разкриваше красив дълъг крак, обут в прозрачен чорап с жартиер и деликатна златиста обувка с тънък ток. Въжето видимо ѝ бе създало голямо неудобство въпреки ръкавиците, защото тя разтриваше китките си с болезнена гримаса.
Първият мъж ми приличаше на Дядо Коледа от рекламите на „Кока-Кола“: снежнобяла брада обграждаше румените му бузи, а тъмночервеното му вълнено палто се издуваше от кръгъл корем. Погледът му опипваше любопитно всичко около нас, а изражението на лицето му бе спокойно и одухотворено.
Следващият бе висок, около четиридесетгодишен, с мургав тен и гарвановочерни коси, които се спускаха около лицето му. Част от кичурите падаха пред очите му, но за разлика от блондинката, той не ги отстраняваше. Движенията му бяха плавни, лениви и премерени. От него лъхаше високомерие. Носеше дълъг кафяв жакет, панталон и риза със старовремска кройка, богато извезани със златни нишки.
Не знаех какво да кажа за третия. Беше отново по-висок от мен, но за разлика от предишния, тялото му бе отрупано с мускули и приличаше на канара. Кожата му бе смугла, а дългите до под раменете прави коси — черни. Предполагаема възраст — тридесет и няколко години. Носеше кожени панталони, мокасини и кожена риза с ресни. Можех да се закълна, че е северноамерикански индианец. Той стоеше с отпуснати рамене и гледаше в една точка, все едно бе изпаднал в транс.
Погледнах към последната персона в нашата скромна групичка. Да отгатна възрастта му при пръв поглед ми убягна — лицето му ми изглеждаше ту младо, ту натрупало житейски опит. Последно реших, че е по-млад от мен, но животът го е поочукал. Имаше подвижни воднисти сини очи и лунички. Върху русата му коса бе нахлупен каскет. Останалото му облекло се състоеше от развлачени вълнени панталони, бяла риза, разкопчана на гърдите, и тиранти. Обувки — естествено. Този човек оглеждаше всичко; претегляше, оценяваше ситуацията и работеше над промяна в нея — всичко това си личеше само по външния му вид. Безспорно ми изглеждаше като да е най-силният и най-оправният в групата.
— Как попадна сред нас? — попита ме той точно когато слабичката жена отваряше уста, за да направи същото.
— Името ми е Трубадур. Лутах се из мъглите сигурно с години — излъгах аз. — Вие бяхте първите хора, до които успях да се приближа. Тези странни мъже ме уплашиха, но въпреки това реших да рискувам, защото сте хора, а аз копнея за други хора!