Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
— Кажи му, че ще отиде в Ада завинаги, освен ако не се изповяда напълно пред мен.
Мар Салах изглеждаше победен и много уплашен. Жосеран му предаде думите на Уилям.
— Страхува се и казва, че ще го направи. Но трябва да му кажеш как.
— Много добре — заяви Уилям. — Но ще го направя само при условие, че преди да умре, извика всичките си свещеници в тази стая и пред тях признае папата като баща на всички християни по света и се съгласи да предаде водачеството на своята църква във властта на върховния понтифекс на Рим.
Жосеран не вярваше на ушите си.
— Изнудваш умиращ човек, така ли?
— Изнудване ли е да обединим Светата ни църква, както Бог повелява? Предай му думите ми.
Жосеран се подвоуми, след това се приведе над умиращия свещеник. Дъхът му вонеше.
— Мар Салах, брат Уилям казва, че преди да опрости греховете ти, трябва да предадеш властта на твоята църква на благословения ни папа в Рим.
— … никога.
— Той настоява.
— Не — програчи Мар Салах.
Жосеран се обърна към Уилям и поклати глава. Перспективата да умре неопростен беше нещо, от което всеки християнин се страхуваше. Помисли си за своите грехове и се почуди отново, дали решимостта му да осъди себе си на същата съдба, няма да се промени в последните му мигове.
— Милост нямаш ли? — попита той Уилям.
— Към грешниците никаква.
— Настоява, че няма да го направи.
— Напомни му отново за мъченията на Ада. Нажежените мечове, изгарящи вечно голата му плът, вилите, които отново и отново се забиват в корема му, бичовете с металните си върхове. Кажи му!
Жосеран поклати глава.
— Не искам.
— Не може да ме предадеш в това! Залогът е бъдещето на Светата ни църква тук в Катай!
— Няма да измъчвам умиращ човек. Това, както ти изчерпателно изясни, е работа на Дявола, а аз няма да участвам в нея.
И въпреки възмутените протести на Уилям излезе от стаята.
Час преди зазоряване, точно когато виковете на монасите, тръгнали с техните купи за подаяние, зазвучаха из улицата отдолу, Мар Салах издъхна и отиде при Дявола и неговия широк набор от изтънчени мъчения.
86
Войниците от кесиг стояха на пост, когато императорът се приближи до ръба на водата. Наметка от леопардова кожа пазеше раменете му от сутрешния мраз. Фагс-па лама беше с него. Над езерото се стелеше мъгла. В далечината билата на черните планини, мрачни и голи, се гънеха едни в други като дипли на копринени завивки върху легло.
Жосеран се появи, съпроводен от Сартак и един от неговите хора. Коленичи и сведе глава, очакваше да чуе какво желае императорът.
— Митрополитът на Шанту е мъртъв — каза Хубилай.
— Страхувам се, че е така — отговори Жосеран.
— Твоят спътник го е проклел.
— Вярвам, че това е дело на самия Бог.
— Тогава наистина трябва да имате много могъщ бог. По-силен от този на Мар Салах, така изглежда.
Очевидно и те вярваха, че магия е сложила край на живота на несторианския епископ. Хубилай сигурно е убеден, че Уилям е направил някакво дяволско деяние, понеже митрополитът му се е противопоставил.
— Склонен съм да повярвам, че във вашата вяра има повече, отколкото първоначално реших — каза Хубилай. — Всеки от съветниците ми казва, че тяхната вяра е най-добрата и истинната. А сега при нас се появява нова религия, по-силна от тази на Мар Салах. Какво да реша?
Жосеран разбра, че това е възможността, за която Уилям беше мечтал. Не се налагаше да покръстят милиони, достатъчен беше и един човек, стига това да е самият Хубилай. Ако Уилям убедеше хагана да приеме Христос и да наложи своята нова религия над империята си, както бяха задължени да направят всички християнски крале, тогава целият свят щеше да принадлежи на Рим. В Земите отвъд можеха да уловят сарацините между себе си и татарите и да отвоюват Светите земи. Йерусалим отново щеше да се върне в християнски ръце.
— Свиках обсъждане — каза Хубилай.
— Обсъждане ли, велики господарю?
— Аз сам ще реша коя от религиите е най-добра. Кажи на твоя свещен човек да се представи в приемната зала в седмия час. Там той ще се срещне с другите велики шамани от моята империя и ще спори с тях по въпросите на вярата. И след това ще реша веднъж завинаги кой от тези богове е най-истински.
— За нас ще бъде чест, господарю — каза Жосеран, безкрайно впечатлен от това драматично предложение.
Жосеран отново се поклони и избегна отровния поглед на Фагс-па. Сартак го съпроводи до стаите му. Обсъждане! Това щеше да подхожда на похватите на брат Уилям. След като толкова много беше заложено, се надяваше единствено да успее да го спре да говори, преди всички да са умрели от старост.