![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Значи не е бил Уиклов — казва Шара. — Тогава кой?
Създанието чупи отново китка, имитирайки женствена стойка, и клати глава по начин, който може да бъде определен единствено като „развратен“.
— Другият мъж те е уловил тук. Кой е той, другият мъж?
Мховостът подскача умело, пада на челна стойка, после тръгва на ръце в поредното кръгче.
— Кой е той?
Светлината в стаята примигва, пламъчетата на свещите танцуват. И всички те, забелязва Шара, са се навели под един и същи ъгъл…
„Вятър?“
Плъзва поглед по стените. В далечния ъгъл, дълбоко в кехлибарените сенки, съзира нещо като пукнатина в камъка — панел може би, или врата.
Взира се в пода. Солният кръг е възможно най-широк, почти от стена до стена; няма начин да стигнеш до вратата, без да минеш през заграждението на мховоста. „Като куче пазач…“
— Какво има зад онази врата? — пита Шара.
Мховостът я поглежда откъм пода, премята се отново и стъпва на крака. Кривва глава като куче и театрално чеше плешивата си глава с един четириставен пръст.
„Божествата — спомня си Шара — можели да бъдат убити единствено с оръжието на каджа. Но по-нисшите вълшебни създания били много по-уязвими и всяко си имало слабо място.“
Стига до решение.
— Колко хора си погълнал по време на принудителния си престой тук?
Съществото отново се превива в престорен смях. Приближава се с танцова стъпка към Зигруд и се прави, че го оглежда, че опипва бедрата му, че го ръчка в корема…
— Смятам, че са били много — казва Шара. — Смятам също, че ти е било приятно.
С едно бързо движение мховостът се озовава пред нея и плъзга бавно пръст покрай човката си — жестът има откровено сексуален подтекст.
Шара поглежда към един от канделабрите наблизо.
— Тези са напълно незаконни, разбира се. — Взема една от свещите и я обръща. От долната ѝ страна, точно както е очаквала, има релефен символ — пламък между две успоредни линии. Емблемата на Олвос — пламък в гората.
— Тези свещи никога не угасват и горят със силна бяла светлина. — Приближава длан над пламъка. — Но топлината, която излъчват… Тя е съвсем реална, не е илюзия.
Мховостът сваля ръка и отстъпва крачка назад.
— На бас, че госпожа Торскени буквално е хукнала към теб. Нали? — тихо казва Шара. — Видяла е малко дете в нужда.
Спомня си за старата жена, приведена над чашата хубаво кафе. „Опитах се да се науча. Исках да се науча на правото слово. Исках да знам. Но се научих единствено да се преструвам.“
Ядосан, мховостът изтраква към нея с човка: фапфапфапфапфа…
Шара замахва и хвърля свещта по него.
Съществото пламва на мига. Чува се силен пукот и от гърдите му изригва огън. След броени секунди вече е тъмна човекоподобна фигура, която се мята в облак от бяло и оранжево.
Някъде в главата си Шара чува детски писъци.
И за пореден път си спомня момчето в арестантската килия. „Винаги правя едно и също.“
Горящото създание се мята из солния кръг, сякаш отскача от невидими стени. Ивици пламтящ плат се носят около него като яркооранжеви черешови цветчета. Мховостът стиска главата си, чудовищната му паст е раззината в мълчалив вик.
Силуетът му се размива; пламъците постепенно угасват; облак прах се завихря между канделабрите. После не остава нищо, само следи от сажди по пода.
Пресъздаване