![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Какво станало с този магьосник? — полюбопитства Трикс.
— Нищо… Прекара още четиридесет години в затвора и умря от старост… — неохотно отговори драконът. — Давай третата си загадка!
Трикс се замисли. И каза:
— Какво има в тайното чекмедже?
— Какво тайно чекмедже? — притесни се драконът.
— В моята стая има бюро. В бюрото има тайно чекмедже. Какво има в него?
— Ако там няма нищо, тогава гатанката не е коректна! — реагира драконът.
— Ами… не, там има нещо — промърмори Трикс. — Има, да. Има нещо, което е необходимо на теб и на мен. Това, без което ние ще умрем. Това, което поддържа живота в света…
Драконът се замисли.
— Минута — злорадо напомни Трикс.
— Велико заклинание, което поддържа живота в света? — попита драконът.
— Не! — изкрещя Трикс. — Има въздух! В чекмеджето има въздух! Разбра ли, люспест глупако? Там има въздух!
— Въздух — това е все едно нищо! — опита се да оспори драконът.
— Да, ама не! Без въздух ти не можеш да летиш, да дишаш и да изригваш пламъци! Как това ще е нищо? Това е дори много! Три на две в моя полза! Ти загуби! Казвай сега своето тайно истинско име!
— Тайното ми име е… — драконът преглътна. — Тайното ми име е Елин Абулла Мумрик.
Настъпи тишина.
— Елин Абулла… Мумрик? — уточни Трикс.
— Можеш да ме наричаш просто Елин — каза драконът. — Или просто Абулла.
— Заклевам те в тайното ти име Елин Абулла Мумрик да не ми причиняваш никаква вреда, явно или неявно, открито или тайно, умишлено или случайно! — тържествено декларира Трикс. — А аз обещавам да те наричам просто Елин.
— Благодаря — мрачно отвърна драконът. — Благодаря и за това.
— От Самаршан ли си? — попита Трикс, чувствайки, че опасността е отминала и може да се отпусне.
— Да — драконът внезапно пъхна глава под крилото си и подви опашка. — От самото сърце на знойната пустиня…
— Какво правиш? — изненада се Трикс.
— Не се притеснявай. Летях три дни и три нощи. Претърпях много опасности. И всичко това напразно! Трябва да се успокоя… затова заемам зародишната поза от яйцето.
На Трикс му стана някак неудобно. Той посипа със сняг догарящите останки на елхата, после постоя до стената, гледайки ярките светлинки на Босгард, където хората се приготвяха да отпразнуват Старата Нова година, а каменоделецът — и раждането на шестата поред дъщеря. Накрая се върна при дракона.
— Аз съм в яйцето… — мърмореше драконът. — Нищо не ме притеснява. Всичко е добре. Наоколо е здрава твърда черупка. Всичко е добре. Топло и спокойно ми е. Нищо не ме притеснява…
— Елин? — повика го Трикс.
Изпод крилото се подаде крайчецът на физиономията му и едното око се отвори.
— Искаш ли да ядеш?
Елин показа цялата си глава.
— А какво имаш? Млада принцеса?
— Ядеш принцеси? — ококори се Трикс.
— Не, но хората вечно предлагат принцеси на драконите — тъжно каза Елин. — Да не мислят, че да ядеш сурово разумно същество е по-добре, отколкото добре изпечен, дори леко прегорял свински бут?
Трикс подуши въздуха.
— Ой! — възкликна. — Стой тук, не ходи никъде, аз ей сега се връщам!
Половин час по-късно двамата седяха на покрива (драконът беше слязъл от гредата и се беше проснал право в градинката на Лапад) и ядяха свинско с картофи. Драконът поливаше храната с бира от бъчонката, която Трикс с усилие беше домъкнал горе. Трикс разумно пиеше скъпо и рядко планинско кафе.
— Нямам късмет — каза Елин, деликатно отхапвайки килограмов залък месо. — Цялата ми надежда беше в Лапад… казват, че макар да е много суров, бил удивително могъщ.
— Аха — неопределено измърмори Трикс.
— А Лапад има дълг пред моя род — дълг на честта. Реших да го помоля за помощ… А ти какво правиш тук, млади магьоснико? Нима си победил Лапад в двубой? Или той е напуснал, оставяйки ти своята кула?
— Аз ’ъм ’егоф уеик — изфъфли с пълна уста Трикс.
— Какво?
— Аз съм негов ученик! А той е далеч…
Елин моментално се надигна. Вдигна глава и пусна към небето огнена струя.
— Какво правиш? — възкликна Трикс (вече беше разбрал, че тази вечер ще възкликва повече, отколкото за целия последен месец).
— О, късмет! О, щастие! — извика драконът. — Щом ти си ученик на Лапад, а него го няма, тогава дългът на честта преминава към теб!