Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Затвори вратата — разнесе се гърлен глас от тъмнината. Мемнон присви очи. До отсрещната стена различи неясна фигура. Подскочи, когато нещо се разби в стената до него и ръката му хвана дръжката на меча.
— Не го прави, Мемнон от Родос! Не ти желая злото, но трябва да бъда предпазлив. Скоро очите ти ще свикнат с мрака. Ще поговорим и аз ще си тръгна. Затвори вратата и седни!
Мемнон се подчини. Огледа стаята — малкият прозорец беше покрит, а лампата беше поставена така, че сгъстяваше сенките по стените.
— Май си губя времето — остро каза Мемнон.
— Знаеш, че не е така. — Гласът му се стори по-тънък. Дали не е жена, запита се гъркът. — Иначе нямаше да си тук.
Пак имаше промяна — този път в гласа се усещаше силен гръцки акцент, сякаш човекът говореше койне — търговския гръцки, типичен за пристанищата. После, сякаш се подиграваше с Мемнон, той премина на атически диалект.
— В добро настроение ли е господарят Митра? Видях го, когато пристигаше. — Без да чака отговор, сянката продължи, този път с думи и произношение на човек, получил добро образование. — Думите са лекарство за разстроения ум, Мемнон.
— Умът ми не е разстроен — бързо отвърна гъркът, разпознавайки цитата от Есхил. — «Макар че» — продължи да цитира той «Агамемнон» — «Зевс е повелил мъдростта да идва чрез страданието».
Отговорът му беше посрещнат с подигравателен смях.
— Какво има? — попита Мемнон. — Не искам да имам нищо общо с оня, който разгорещява и смразява с едни и същи думи.
— Тези думи — обади се сянката — са от басните на Езоп, нали? От «Мъжът и сатирът»? Добре, и аз ще цитирам същия автор — прекрасната басня за Херкулес и мъжът, който карал колесница. «Боговете помагат на онзи, който сам си помага». Ще си помогнеш ли сам, Мемнон от Родос? — Гласът отново се беше променил.
Мемнон се зачуди дали срещу него не стои актьор. Вгледа се по-съсредоточено към отсрещната стена — сега виждаше по-добре. Не носеше ли загадъчният посетител гротескна маска? Една от онези, които използваха пътуващите актьори?
— Това е само маска — обади се гласът, сякаш прочел мислите му. — Всеки може да си я купи.
— Какво предлагаш? — спокойно запита Мемнон.
— Македонецът идва — чу в отговор. — Ще обсади Халикарнас. Ръкописът на Питий е у него.
— И какво предлагаш?
— Объркване и хаос. Ще нанасям непрестанно удари срещу Александър и неговата войска.
— Ще се опиташ да убиеш Македонеца?
— Ако мога, но боговете пазят живота му. Ще поразя онези, които му вършат мръсната работа. Ще ти дам сведения. Ще разгадая ръкописа на Питий.
Мемнон рязко си пое дъх и отново дочу подигравателния смях.
— Да, Мемнон от Родос, ще направя това и още много.
— Как ще се свържеш с нас?
— Вдигни очи към небето — чу се шепот. — Когато обсадата започне, ще дам знак за присъствието си. — Сянката се раздвижи, объл прът, дълъг около метър, се изтърколи по пода. — Вземи това, военачалнико. Прочети Херодот и разбери какво е «скютале».
— Знам какво е. Ти какво искаш?
— В замяна, господарю Мемнон, когато изпълня обещанието си, искам един талант злато и личното покровителство на Великия цар…
— И?
— И ръкописа на Питий.
— За какво? За да разкриеш тайните на града?
— Не, господарю Мемнон, за да открия съкровището. Обещай ми.
Мемнон мълчеше.
— Закълни се! — извика сянката. — В живота на жена си и децата си.
— Заклевам се.
— Добре. — Сянката тръгна към вратата. — Пак ще се срещнем. Довиждане.
Вратата бързо се отвори: Мемнон зърна очерталия се на фона й тъмен силует, после тя отново се затръшна и отвън пуснаха резето. Гъркът се взря в тъмнината. Не се съмняваше в думите на посетителя. Онзи, който беше планирал тази среща толкова внимателно, беше хитър и можеше да му се има доверие. Той се наведе и взе пръта. Но дали щеше да успее?
Първа глава
«Цяла Кария вече била покорена, освен Халикарнас, който бил отбраняван от огромен гарнизон перси и гръцки наемници».