Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— Ами Памен?
— Той е странен. — Сарпедон сви устни. — Никой не знае откъде е дошъл — някои казват, че е от Атина, други — от Коринт. Но е умен. Твърди, че разбира от тайнопис. Мисля, че е работил дори в Египет.
Теламон се облегна назад на пейката и погледна към лозите, които окичваха плетения покрив на вилата.
— Ами другите ни гости? — попита Сарпедон. — Защо царят ги е изпратил тук?
— Генций е смятан за най-добрия актьор в цяла Гърция — обясни Теламон. — Изпълнението му в трилогията за Тива на Софокъл — той пренебрегна шумния смях на Касандра — се смята за шедьовър. Заедно с жена си Демерата пътува от двор на двор. И тъй като Александър е победител, Генций дойде в Азия.
— Царят го смята за артист — намеси се Касандра. — Той твърди, че познава всички велики пиеси, но — презрително добави тя — Александър не знае нищо, освен Омировата «Илиада», която може да рецитира от начало до край и да отегчи всички до смърт.
Сарпедон се приведе и доближи лицето си до това на Касандра. Тя се усмихна и намигна бързо на Теламон, за да му покаже, че нищо не я заплашва.
— Толкова ли си страстна, колкото си гневлива, тиванке?
— Ако не внимаваш, няма да си останеш само с одраскванията по ръцете — отсече тя.
— Значи царят ще дойде тук? — изправи се спартанецът.
— Царят ще пристигне довечера — потвърди Теламон. Ако излезеш на езда, Сарпедоне, ще видиш войската му. Търси голям облак прах.
— Ще търся нещо повече.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук съм, за да пазя Вилата на Кибела — обясни Сарпедон. — В околностите знаят, че войната наближава. Халикарнас, който се намира на няколко мили оттук, ще бъде обсаден и пътищата са пусти. Убеден съм, че шпионите на Мемнон наблюдават вилата.
— Сигурен ли си?
— Колкото, че розите ухаят сладко. Както и да е — спартанецът протегна ръка — благодаря за лечението. Ще си намеря чифт ръкавици. Колко ти дължа, лекарю?
Теламон бутна встрани малката масичка.
— Две чаши вино и разговор за Египет. — Той видя изненадата върху лицето на Сарпедон. — Ти си тук, за да пазиш нас, спартанецо, или поне писарите на царица Ада. Откъсни и една роза за Касандра — добави той закачливо.
— Ще има по една всеки ден. — И градианрят излезе, подсвирквайки си тихичко с уста.
— Ама че странен човек! — възкликна Касандра. — Всички са странни. — Теламон посочи към гърненцата. — Ще ги прибереш ли в медицинското сандъче?
Тя събра ръце и се поклони.
— Да, велики господарю, фараоне на сърцето ми.
— За нахалството няма лекарство.
Касандра се канеше да му отвърне, когато във въздуха отекна плътен глас.
— «…щом се върнахме, уплашени от твоите закани, като махнахме пръстта, с която бе покрито тялото и тлеещия труп добре разгалихме…»[2]
— Генций — промърмори Теламон.
Актьорът се показа иззад един храст и бързо се запъти към тях. Висок и върлинест, със слаби крака и широк гръден кош, той имаше тънък врат, а главата му беше леко изтеглена напред като на птичка — впечатление, което се подсилваше от клюнестия му нос, малката уста и вечно стрелкащите се очи под буйната черна коса. Беше облечен с обикновена зелена туника. Теламон се загледа в камилската кожа, която Генций намяташе на раменете си — от нея не биха махнати копитата. Той приближи до беседката, около която се виеха лози, следван по петите от дребната си тъмнокоса жена Демерата. Тя беше облечена в тъмносиня туника под кървавочервена мантия и носеше медни гривни на всяка китка, както и друга гривна с малки звънчета на десния си глезен. Демерата явно обожаваше съпруга си и го следваше навсякъде като вярна сянка. Касандра седна до Теламон на пейката и се загледа в странната двойка. Лекарят тайно се чудеше дали Генций се беше родил с дефект — раменете му бяха леко прегърбени. Но големите му дарби бяха изкуството на мимикрията и силният му плътен глас, който подсилваше магията на пиесите.
— Болен ли си? — попита Теламон.
Генций стоеше с разкрачени крака и отпуснати край тялото ръце, загледан неотклонно в лекаря. Демерата стоеше зад гърба му. В очертаните й с въглен очи се четеше учудване.
— Не съм болен, макар гърлото ми да има нужда от козе мляко, мазно и вкусно — излая Генций. — Не позна ли пиесата?
Теламон преглътна нетърпението си.
— Софокъл.
— Това всеки може да предположи. И коя по-точно?
2
Тук и по-нататък цитатите от «Едип цар» и «Антигона» са Взети от «Трагедии» на Софокъл, изд. БАН, 1956, прев. д-р Александър Ничев — (Бел. ред.)