Дверите на ада
- Автор: Догерти Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Дверите на ада». Краткое содержание книги:
Защитата на града се води от стария враг на Александър, гъркът-отстъпник Мемнон, персиеца Оронтобат и тиванеца Ефиалт, който се е заклел да отмъсти за опустошаването на Тива. Персийските шпиони готвят клопка на Александър, защитниците на Халикарнас са убедени, че предстените му ще рухне митът за непобедимостта на македонската войска.
Докато обсадени и обсаждащи се готвят за една от най-паметните битки на древността, в македонския лагер загиват хора при загадъчни обстоятелства. Всички се домогват до тайнствен документ, от който зависи успехът на обсадата, но писарят, който трябва да го разчете, е убит. Жертвите стават все повече, и Теламон, довереният лекар на царя, отново е въвлечен в подмолните интриги на противниковите лагери. Теламон достига едва лине до адските двери, за да се добере до гнездото на предателите и да защити живота и делото на Александър.
— И какъв е този недостатък? — попита Ефиалт. — Сигурно ще можем да го открием.
— Когато станах градоначалник — обади се Оронтобат, — приех легендата сериозно. Наех най-добрите строители. Те не откриха никакви слабости. Но в доклада си намекват какъв може да е дефектът. — Той взе две ароматни пръчици от масата и ги постави успоредно. — Ефиалт, ти си военачалник. Обсаждал си градове, надзиравал си строежа на крепостни стени.
Тиванецът кимна.
— Помисли си — продължи Оронтобат, — когато се строи една стена, първо копаеш и поставяш основите й. — Той доближи двете пръчици. — Тези основи, с насипи от двете страни, ще държат здраво стената, която ще издигнеш. Нали?
— Ха! — възкликна Ефиалт. — Да не би да подозираш…
— Но в една част от стената — продължи Мемнон — основите може да са по-слаби и да не са здраво свързани с нея.
Митра слушаше внимателно. Писарите на Великия цар се бяха опитали да разгадаят ръкописа, но безуспешно. Дарий го смяташе за измислица, но Пазителят на тайните не беше съгласен с него. Именно ръкописът на Питий беше причина за посещението му тук.
— Продължавай. — Митра напълни отново чашата си.
— Питий написал всичко това с тайнопис. — Оронтобат разпери ръце. — На парче велен, широко тридесетина сантиметра, и го изпратил на царица Ада. Според слуховете, Ада наела най-големите умове, най-талантливите математици, за да се опитат да го разгадаят, но безуспешно. — Градоначалникът се приведе и взе чашата си. — След това забравили за ръкописа. Царица Ада се укрила в планинската си крепост, откъдето заплашвала и се оплаквала Годините минавали. Ръкописът на Питий досега не представляваше опасност. Но Александър Македонски успя да очарова царица Ада, нарича я «скъпа мамо», а тя обяви, че го осиновява.
— И тя му е дала ръкописа на Питий?
— Да — потвърди Мемнон. — Дебелата мръсница обяви Александър за свой син и наследник. Дала му е ръкописа на Питий заедно с тайната, скрита в него.
— Значи той наистина съществува? — попита Ефиалт.
— Да, съществува — кимна Мемнон. — Оронтобат, покажи му. Персиецът се изправи и отиде до една странична масичка. Издърпа инкрустираната със слонова кост закопчалка и извади две рула пергамент. Едното подаде на Ефиалт, а другото на Митра Пазителят на царските тайни отвори своето.
— Точно ли е копието? — попита той.
— Платихме много злато и сребро — отвърна Оронтобат. — Имаме шпиони в двора на царица Ада, както и тя има в Халикарнас. Преписът беше направен преди два месеца и донесен тук.
Митра вдигна ръка, за да ги подкани да запазят тишина. После се вгледа в ръкописа, копие от който имаше и в архивите в Персеполис. Почеркът беше ясен и четлив: имаше само числа и квадрати. На първия ред пишеше:
45: 64: 54: 33: 34: 11: 53: 11: 52: 23: 33: 34: 54: 0: 23: 54: 54: 44
— Писарите ми дълго се мъчиха — продължи Оронтобат — да разгадаят тайнописа Предложих им огромно възнаграждение, но те не успяха да се справят.
Същото се беше случило и в Персеполис. Митра нави свитъка и го пъхна в кесията на пояса си.
— Щом ние не можем да го разгадаем — попита той, — защо Македонецът да успее? Нашите писари са умни хора. Какво притежава Александър, което ние да нямаме?
— Късмет! — изхриптя Мемнон. — Щастлива звезда.
— Глупости! — Митра пресуши чашата си и я удари в масата. Облегна се на лежанката. Усещаше въздействието на виното: мускулите на краката му се отпуснаха, очите му натежаха, доспа му се. Ръката му посегна към камата на пояса, както винаги, когато беше разтревожен.
— Ами Певецът от Ефес? — прошепна той. — Знаеше ли нещо за съдържанието на ръкописа?
— Не — отвърна Мемнон. — Само, че е у Александър.
— И така — Митра се опита да събере мислите си, — Македонецът ще разбере, че стените могат да бъдат съборени. Ръкописът на Питий ще му даде предимство. Какво друго?
— Има симпатизанти в града.
— Има ли още нещо?
— Обсадните му машини и хората, Шито ги обслужват. Митра седна на лежанката.
— За шпионите в града можем да се погрижим. Какви тайни преимущества имате?
— Имаме копие от Ръкописа на Питий — заяви Мемнон.
— И предложение за помощ. — Той се изправи и отиде до водния часовник в отсрещния ъгъл на стаята. Погледна го.
Водата беше паднала под средния пръстен.
— И ти ще се срещнеш с този предател? — попита Митра. — Знаеш ли кой е?
— Господарю — засмя се Мемнон и отметна глава, — по улиците на този град бродят мнозина, които биха отрязали главите ни за кесия злато. В лагера на Александър има хора, които биха взели неговата за по-малко. И сред нас, и сред тях има шпиони и предатели. Въпросът е кой ще удари пръв.