Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Това ли било? — намръщи се Джейми. — Трябва да си си изгубил ума, Въртю. Срещат се толкова много куриери, готови да изпълнят задачата ти и за една десета от сумата, която ми е необходима, за да платя данъците си, Защо ли си губиш времето с мен?
— Нуждая се от дискретен човек, на когото да мога да се доверя — поясни дружелюбно Въртю. — Да не говорим за безнадеждните случаи. Убеден съм, че си запознат с факта, че кражбата на кристали с памет се заплаща със смъртно наказание в Пристанището на мъглите. Ще изпълниш ли тази задача заради мен, Джейми?
— Какво те кара да бъдеш толкова сигурен, че ми се доверяваш?
— Казват, че държиш на думата си — промълви Въртю все още със сладка усмивка, сякаш тази насока на разговора го забавляваше. — А ти и Сайдър се познавате много добре. Прекалено добре, за да се опита някой от вас да играе двойна игра.
— Но да предположим, че те измамя — продължи Джейми, — какво би…
Ненадейно Блекджак се приведе напред и рязко се пресегна с белязаната си ръка, за да сграбчи Джейми за гушата. Наемният воин преви гръбнака му върху пречиствателната шахта, после го грабна за колана и го просна отгоре й. Доктор Въртю отвори капака на шахтата и Джейми се оказа надвесен от Блекджак над клокочещите сини пари. Той зарита и се опита да се бори, като мъчително се стараеше да си поеме дъх, но се задушаваше и не можете да разхлаби хватката на наемника. Погледна надолу към парите ужасен, с изскочили от орбитите очи. Сините пари клокочеха алчно, жадно се протягаха и сред тях той можа да различи светлина, проблясваща над множество триони и скалпели, готови тутакси да го накълцат на парчета: толкова много кожа, толкова много кости и хрущяли, различни органи и, разбира се, най-страшното: очи. Винаги имаше поръчки за очи. Блекджак го наведе над кълбящите се пари и само ръката на наемника не му позволяваше да закрещи.
— Достатъчно — отсече доктор Въртю и Блекджак дръпна Джейми от шахтата и внимателно го върна в предишното положение. Пусна го и Джейми залитна към шахтата със зинала да си поеме въздух уста, като дори не се опитваше да скрие нестабилността на краката си. Да те хвърлят жив в пречиствателната шахта, да умираш разкървавен милиметър по милиметър, докато не те накълцат скалпелите и трионите…
„Съжалявам, Мадълайн. Не мога да отмъстя за теб… Твърде уплашен съм…“
Той осъзна, че се е облегнал на шахтата, за да се задържи. Побърза да дръпне ръцете си назад и се изправи. Въртю тихичко се кикотеше. Блекджак стоеше с каменен израз.
— Няма да ме предадеш, Джейми — промълви уверено доктор Въртю. — Кой друг може да изплати всичките ти данъци? И освен това, дори да си наумиш да го сториш, ще пратя Блекджак да те унищожи. Имаш прекрасна кожа, скъпи ми Джейми. Бих могъл да получа петстотин кредита за шейсет квадратни сантиметра от нея. Ще отидеш до „Черният трън“ утре вечерта. Вземи пакета от Сайдър. Плати й! И се връщай бързо! Ясно ли ти е?
— Ясно — измърмори Джейми. — А сега мога ли да си вървя?
— Разбира се — отвърна доктор Въртю.
Джейми Роял се извърна и закрачи неуверено през леденостудената стая. Ръцете му вибрираха и нозете му се тресяха, но му бе останало достатъчно самоуважение, за да не хукне панически презглава. Можеха да го сплашат, но не можеха да го накарат да побегне. Вратата се отвори пред него и той прекрачи в коридора. Изчака да се затръшне подире му и се облегна на студения метал, като избърса лицето си с трепереща ръка. По лицето му се стичаше пот, сякаш бе излязъл от фурна, а не от леден калъф. Въртю и Блекджак може би го следяха през охранителната камера, но това вече нямаше значение. Въртю не му беше обяснил за какво му трябваше кристала с памет, но и той не се бе поинтересувал. В Пристанището на мъглите имаше само едно място, където можеше да се плати толкова скъпо за кристал с памет. Единственото място, което можеше редовно да снабдява Въртю с висока техника, от която се нуждаеше, за да върти бизнеса си и да поддържа начина си на живот. Само едно място, което би могло да му осигури наемен воин като Блекджак за бодигард. Империята. Доктор Лиън Въртю бе неин агент. А такъв бе и Джейми Роял.
„Ако нямах толкова много данъци…“
Джейми поклати глава с горчивина и закрачи по коридора. В съзнанието му се опитваха да нахлуят спомени за Мадълайн Скай, но той не им обърна внимание. Не се осмеляваше. Вината си бе нейна; трябваше да избира по-мъдро партньорите си.