Бебето е мое

— Това е Кал — обади се Джуниър. — Съкратено от Калвин, но те съветвам да не го наричаш така, защото го изкарва от нерви, а не препоръчвам на никого да изнервя Бомбардировача. Кал, това е Роуз. Роуз Бъд.

Едната вежда на Кал подскочи.

— Довели сте ми стриптийзьорка?

— И аз така си помислих, обаче не. Тя е проститутка.

За миг по лицето на Бонър пробяга отвращение.

— Е, в такъв случай, много ви благодаря за усилието, но ще трябва да пасувам.

— Не може да го направиш, Кал — възпротиви се Джуниър. — Всички знаем какво ти е мнението за проститутките, обаче Роуз не е някаква обикновена курва, която можеш да забършеш на всеки ъгъл. Изобщо не. Тя е наистина изискана курва. Семейството й е дошло с „Мейфлауър“ или нещо такова. Кажи му, Роуз.

Джейн беше толкова погълната от опитите да преглътне факта, че тя — доктор Джейн Дарлингтън, уважаван физик и жена, която през живота си бе имала един-единствен любовник — току-що беше наречена „курва“, че й трябваше един миг, докато измисли достатъчно надменен отговор.

— Член на рода Бъд е служил при Майлс Стандиш14.

Крис погледна към Мелвин.

— Знам го. Не играеше ли за „Чикаго Беърс“ през осемдесетте?

Приятелят му се изсмя.

— По дяволите, Крис, докато беше в колежа, изобщо ли не си стъпвал в класната стая?

— Играех футбол. Нямах време за такива глупости. Пък и сега не говорим за това, а за факта, че днес е рожденият ден на Бомбардировача. Ние му намираме най-страхотния подарък, който може да се купи с пари, а той иска да пасува!

— Защото е твърде стара — възкликна Уили. — Казах ви да намерим някоя по-млада, обаче вие все повтаряхте как не трябвало да му напомня за Кели. Тя е само на двайсет и четири, Кал. Честна дума.

Просто ей така Джейн изгуби още една година.

— Не може да пасуваш. — Крис пристъпи напред с войнствен поглед в очите. — Това е подаръкът ти за рождения ден. Трябва да я изчу… ъъъ… да я оправиш.

Тя усети как кожата й пламна и тъй като не биваше да я видят да се изчервява, се извърна, преструвайки се, че изучава дневната. Белият килим, сивият диван, стереоуредбата и широкоекранният телевизор бяха скъпи, ала безинтересни. По пода бяха разпръснати разни неща: пластмасова чаша, кофичка от „KFC“, празна кутия от мюсли. Освен че беше селяндур, господин Бонър очевидно беше и мърляч, но тъй като това не се предаваше по наследство, слабо я вълнуваше.

Той прехвърли стика за голф, който държеше, от едната ръка в другата.

— Вижте какво ще ви предложа, момчета. Хората непрекъснато сменят подаръците си. Какво ще кажете да я заменим за една хубава вечеря с пържоли?

Не можеше да го направи! Никога нямаше да намери някой по-подходящ да стане баща на детето й.

— Мамка му, Бомбардировач, тя струва много повече от някаква си вечеря!

Джейн се зачуди колко точно. Джуниър й беше дал пачка пари, които тя, без да ги погледне, бе натъпкала в чантата си, а после я бе мушнала под седалката на колата си. Първото, което щеше да стори утре сутринта, бе да ги дари на фонда за стипендии в колежа.