Момичета с броеници

— Неифкам — изрече Софи през натъпканата в устата й бишкота. Седеше срещу Джесика на кухненската маса и оцветяваше енергично нещо, наподобяващо оранжева шесткрака версия на Шрек, като същевременно унищожаваше любимите си лешникови бисквити.

— Сигурна ли си? — попита Джесика. — Страхотно вкусно е.

— Неифкам.

Ей, че инат. На мен се е метнала — рече си Джесика. Наумеше ли си нещо Софи, с топ не можеш я мръдна. Това си имаше и хубавите, и лошите страни. Хубавото бе, че дъщеричката на Джесика и Винсънт Балзано не се предаваше лесно. Лошото бе, че Джесика отсега си представяше предстоящите спорове с тийнейджърката Софи Балзано. В сравнение с тях операция „Пустинна буря“ щеше да прилича на сбиване в детски пясъчник.

Сега обаче Джесика се притесняваше за дългосрочния ефект върху Софи от раздялата им с Винсънт. До болка ясно й бе, че Софи страда за татко си.

Погледна към късия край на масата, където Софи бе поставила прибори за Винсънт. Вярно, те се състояха от малък черпак за супа и вилица за топено сирене, но важното бе, че си беше направила труда. От няколко месеца, щом станеше дума за някакво семейно събитие — включително чаените соаретата, които Софи уреждаше всяка събота следобед в задния им двор за цялата своя менажерия от мечета, патета и жирафи, — тя винаги отделяше място и за татко си. Достатъчно голяма бе, за да усети, че малката й семейна вселена е обърната с главата надолу и все пак си оставаше достатъчно малка, за да вярва, че детската магия може да поправи нещата. И по тази, освен по хиляди други причини, Джесика я заболяваше сърцето всеки ден.

Започна да крои план как да отвлече вниманието на Софи, та да стигне до мивката с пълната с какаова кал салатиера и в този момент телефонът иззвъня. Търсеше я първата й братовчедка Анджела Джовани. Бе една година по-малка и в нейно лице Джесика намираше онова, което винаги й бе липсвало — сестрата.

— Привет на инспектора по убийствата Балзано — поздрави я Анджела.

— Здравей, Анджи.

— Успя ли да поспиш.

— Разбира се. Редовните цели два часа.

— Значи си готова за големия ден.

— Не съвсем.

— Облечи си ушитата по поръчка броня и ще си екстра.

— Щом казваш — отвърна Джесика. — Само че…

— Какво?

Ужасът на Джесика не бе фокусиран, а някак си всеобхватен, та й беше трудно да го определи. Сякаш наистина й предстоеше първи учебен ден. В детската градина.

— Само че за пръв път през живота си се страхувам от нещо.

— Хей! — подбра я Анджела. — Кой успя да завърши университета само за три години?

Аргументът не бе никак нов, но Джесика нямаше нищо против. Поне не днес.

— Аз.

— Кой си изкара изпита за повишение от раз?

— Аз.

— А кой изрита Рони Анселмо там, дето най-боли, за опипване по време на „Бийтълджус“15?