Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Толкова много пъти бе влизала тук, че вероятно и със завързани очи щеше да стигне до асансьорите, и все пак всичко й се стори непознато, сякаш го виждаше за пръв път. Гледките, звуците, миризмите се сливаха в лудия карнавал, който представляваше този малък ъгъл от филаделфийската система на правосъдие.
С натискането на дръжката на вратата пред очите й изплува красивия образ на брат й Майкъл. През следващите няколко седмици, докато нещата, на които бе основан целия й живот, щяха да се превърнат в истинска лудница, образът му щеше да й се явява многократно.
Джесика отвори и влезе с мисълта:
Пази тила ми, братче.
Пази тила ми.
5.
Понеделник, 07:55 ч.
Отдел „Убийства“ към полицейското управление на град Филаделфия се намира на първия етаж на триетажното кръгло здание „Раундхаус“, на ъгъла на Осма улица и Рейс Стрийт. Дори асансьорите на сградата бяха кръгли. Престъпниците обичаха да споменават факта, че от въздуха сградата прилича на чифт белезници. Имаше ли някъде в окръга Филаделфия подозрителен смъртен случай, веднага се обаждаха тук.
Сред шейсет и петимата инспектори в отдела само една шепа бяха жени и командването търсеше всякакви начини да подобри тази статистика.
И всекиму бе ясно, че в сложната политическа ситуация, която цареше в управлението, повишението щеше да споходи не най-кадърния, а по-скоро някоя статистическа единица, някой делегат на демографските изследвания.
И Джесика го знаеше. Както знаеше и това, че бе направила страхотна кариера като патрулираща по улиците, както и че бе заслужила напълно мястото си в отдел „Убийства“, макар и доста по-рано от почти задължителните десет години стаж. Дипломирала се бе по криминално право; проявила се бе далеч над средното ниво като униформен полицай, за което бе получила две официални похвали. Та ако трябваше да поочука някоя и друга глава от старата гвардия в отдела, нямаше нищо против. Досега не се бе измъквала от битка и нямаше намерение тепърва да започва.
Сержант Дуайт Бюканън бе един от тримата дежурни наблюдаващи от дневната смяна. И ако приемем, че инспекторите от отдела говорят от името на мъртвите, то Айк Бюканън говореше от името на онези, които говорят от името на мъртвите.
Когато Джесика влезе в общата стая, Айк Бюканън й махна да отиде при него. Първата смяна започваше в осем, поради което стаята бе претъпкана. Повечето от дежурните от полунощ до осем още се навъртаха, което си беше в реда на нещата, та полукръглото помещение се бе превърнало във възел от човешки тела. Джесика кимна на насядалите зад бюрата инспектори — до един мъже, до един захапали телефоните — и получи в отговор студените им безразлични кимвания.
Засега не беше член на клуба им.
— Влизай — покани я Бюканън и протегна ръка.
Джесика се здрависа, после тръгна подире му. Забеляза лекото накуцване. Айк Бюканън го бяха простреляли по време на войните между филаделфийските младежки банди в края на седемдесетте години. Носеха се легенди за това как изтърпял половин дузина операции и една година болезнена физиотерапия, само и само да облече отново синята униформа. Един от последните железни мъже. Бастунът, с който го бе виждала няколко пъти, днес го нямаше. На място като тукашното, гордостта и упоритостта бяха нещо много повече от лукс. Понякога именно на тях се крепеше цялата командна верига.
Подгонил шейсетте, Айк Бюканън бе кльощав, но жилав като камшик, с бухнала бяла коса и рунтави бели вежди. Лицето му бе червено и сипаничаво вследствие на шест десетилетия филаделфийски зими, а ако можеше да се вярва и на другата легенда, и благодарение на опразнените бутилки „Уайлд Търки“21.
Тя влезе в малкия му кабинет и седна.
— Дай първо да оправим подробностите — каза Бюканън. Остави вратата полуотворена и седна зад бюрото. Джесика забеляза как се мъчи да скрие куцането. При всичките награди по служба, които бе получил, все пак си оставаше и мъж.
— Да, сър.
— Минало?
— Израснала съм в Южна Филаделфия — каза Джесика. Знаеше, че на Бюканън всичко това му е известно, но трябваше да се спази формалността. — Между Шеста улица и Катерин Стрийт.
21
Марка бърбън. — Б.пр.