Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Това, което видя, го изненада. Пред него не стоеше вече слабо и покорно момиченце, което можеше да бъде сплашено, а жена. Истинска жена, със същото непреклонно излъчване като Мери. Трябваше да промени стратегията си към нея и то бързо. Ако реши да се ожени, той щеше да загуби Чаринга завинаги.
— На колко години си точно? — попита най-накрая.
Матилда го погледна право в очите.
— Днес ставам на четиринайсет.
Марвин я изгледа от глава до пети.
— Почти жена — измърмори одобрително.
— Отдавна вече не съм дете — отговори, като се приближи към масата и в гласа й се усети горчивина. — Трябва да нахраня пилетата и кучетата. Ако си свършил, да прибера масата.
Понечи да вдигне чинията и той я сграбчи за ръката.
— Хайде да пийнем и да отпразнуваме рождения ти ден. Време е да се опознаем по-добре. Особено сега, когато майка ти вече и няма.
Матилда издърпа ръката си и забърза към вратата.
— Имам работа.
Вратата с мрежата се затръшна след нея и той чу леките й стъпки по верандата и стъпалата. Потънал в мисли, протегна ръка към шишето с уиски.
Сърцето на Матилда биеше до пръсване, докато прекосяваше двора с кофата в ръка. Имаше някаква промяна в баща й, която я плашеше много повече, отколкото избухливият му характер, но не можеше да определи каква точно. Нещо в очите и в поведението му. Не проумяваше новата заплаха, но бе сигурна, че е далеч по-опасна от всичко, което би могъл да й причини с юмруците си.
Стигна до кучешките колибки, забави се с райбера на вратата и този път по изключение не погали кученцата, преди да ги нахрани. Лаят и врявата в кучешките колиби огласиха потискащата тишина около Чаринга, но не достигнаха до обзетото й от тревога съзнание.
Движеше се машинално, докато изсипваше храната в коритата и почистваше паничките. Слънцето залезе зад планината и на небето остана само ярко оранжево сияние. Тук нощите настъпваха бързо и обикновено Матилда ги посрещаше с радост заради спокойствието, което донасяха. Но тази вечер се страхуваше от нощта. Усещането, че всичко се е променило безвъзвратно не я напускаше — не бе за добро.
Докато даваше храна на пилетата, те писукаха и се опитваха да излязат през мрежата. Кучетата динго само това и чакаха. Напоследък бяха загубили доста от по-тлъстите кокошки. Друга напаст бяха змиите, но тя бе безсилна срещу тях.
С неохота тръгна към къщи, като стискаше здраво кофата и се опитваше да преодолее неприятното предчувствие и да успокои силното биене на сърцето си. Баща й я наблюдаваше от верандата. Цигарата му мъждукаше в тъмното.
— Какво правиш още навън? Време е да се прибираш. — Заваленият му говор издаваше, че е пиян.
— Дано си изпил достатъчно, че да изпаднеш в несвяст — тихо промълви тя. Стъпките й се забавиха. Тръпки я побиха от това, което току-що изрече, като че ли чу майка си да говори.
Марвин се бе изтегнал в люлеещия се стол с опънати крака, бутилката с уиски лежеше на гърдите му. Когато Матилда приближи входа, той препречи пътя й с крака.
— Ела да пийнеш с мен.
Пулсът й се ускори, едва изрече:
— Благодаря, татко, не искам.
— Това не беше покана — изръмжа той. — Този път ще правиш, каквото аз кажа. — Ботушът му изтропа силно по пода и той я сграбчи през кръста.
Матилда загуби равновесие и падна в скута му. Опита се да се отскубне, като се гърчеше, извиваше и риташе с крака, но хватката му не отслабваше.
— Стой мирно! — изкрещя. — Ще разсипеш проклетото питие.
Матилда спря да се бори и се отпусна. Реши да изчака удобен момент и след като успее да се отскубне, да се опита да избегне юмруците му.
— Така е по-добре. А сега пий!
Матилда стискаше устни, за да не погълне горчивата миризлива течност, която той насила изливаше в устата й. Не можеше да диша, но не посмя да я изплюе. Накрая успя да избута бутилката настрана.
— Моля те, татко, не искам. Не ми харесва.
Той я погледна с престорено учудване.
— Но това е рожденият ти ден. Трябва да получиш подарък — хихикаше доволно в ухото й, а небръснатите му страни жулеха бузата й.