Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Някой друг път. С Бърт трябва да стигнем във Виндула до утре, а ако го оставя да се размотава още малко тук, ще загуби цялата надница в игра на карти с работниците зад бараките.
Бърт Райли пътуваше с каруцата си из цяла централна Австралия и работеше усърдно, но проиграваше спечеленото на комар. Матилда съжали Пег. Година след година тя идваше да работи в Чаринга като готвачка, докато Бърт превиваше гръб в стригачницата. Въпреки това те се отправяха към следващата си работа само с част от припечеленото.
— Не се ли измори да пътуваш, Пег? Не мога да си представя да напусна Чаринга.
Пег кръстоса ръце и като че се замисли за момент.
— Не е лесно да се местиш, но бързо се свиква. Започваш да си мислиш за следващото място. Щеше да е различно, ако с Бърт имахме деца, но не можахме да си родим, затова мисля, че ще бродим от място на място, докато най-накрая един от нас не се строполи мъртъв.
Пълното тяло под памучната рокля се разтресе от смях. Трябва да бе забелязала загриженото изражение по лицето на Матилда, защото протегна ръце и я прегърна силно.
— Не мисли за мен, миличка! Грижи се добре за себе си и догодина ще се видим отново. — Тя се покатери на каруцата, хвана юздите и извика гръмогласно: — Бърт Райли, аз тръгвам и ако до една секунда не си тук, заминавам без теб. — И като удари с камшика коня между ушите, се отправи към първата порта.
Откъм бараката на работниците се появи Бърт, с типична за всички стригачи провлачена походка, и се втурна след нея.
— Ще се видим догодина — извика през рамо, докато скачаше в каруцата.
Чаринга изведнъж опустя. Докато наблюдаваше как фургонът изчезва сред облаци от прах, Матилда галеше Блу между ушите и в знак на благодарност получи утешително близване. След като нагледа склада с вълната и изключи стария генератор, тя се насочи към готварницата, където Пег бе оставила всичко в безупречен ред, после провери бараката на работниците. Щетите от термитите бяха още по-големи, но не можеше да се направи нищо и след като измете набързо и пооправи едно от леглата, тя затвори вратата и излезе под палещото слънце.
Аборигените се шляеха около колибите, отпъждаха мухите и бърбореха безспир помежду си, докато жените им разбъркваха нещо в черния казан на огъня. Те бяха от племето битджара, неразделна част от Чаринга, също като нея. „Да бяха заработили хляба и цигарите си, вместо само да си седят или да обикалят наоколо“ — помисли си Матилда.
Тя видя Гейбриъл, водача им — полуграмотен лукав старец, отгледан от мисионери — седеше с кръстосани крака край огъня и дялкаше една пръчка.
— Добър ден, господарке — поздрави той със сериозно изражение.
— Гейбриъл, казах ти да погледнеш оградата на южната ливада.
— По-късно, а, господарке? Първо да хапна — ухили се той с петте си жълти зъба, с които особено се гордееше.
Матилда го изгледа за миг и разбра, че е безсмислено да спори. Нямаше да й обърне внимание и щеше да свърши работата, когато намери за добре. Сетне се отправи към верандата. Слънцето се бе издигнало високо в небето и жегата бе станала непоносима. Реши да отмори няколко часа, а после да провери сметките. Докато майка й боледуваше, тя бе занемарила воденето им.
Матилда свали огромния бакърен казан от печката и наля вода в коритото. Парата се смеси със задушния въздух в кухнята, капки пот се стичаха в очите й, докато се мъчеше да вдигне казана. Не им обръщаше внимание. Мислите й бяха погълнати от счетоводните книги и от сметките, които не излизаха, независимо от опитите й да ги сложи в ред. Предишната нощ почти не бе мигнала и след като цяла сутрин наглежда работата на Гейбриъл по оградата, тя бе напълно изтощена.
Счетоводните книги лежаха отворени. Беше разбрала, че с парите от вълната едва ли ще могат да си върнат дълговете, че ще продължат да ги влачат и догодина и това й причини силно главоболие.
Ядът й се усилваше, докато натискаше с пръчка кожените панталони на Марвин в коритото.
— Ще трябва да следя какво харчи, както ми казваше мама — промърмори си тя. — Трябваше да скрия по-добре парите.
Панталоните се въртяха в мръсната вода, докато ги натискаше надолу. Очите й се навлажниха при мисълта колко несправедливо бе всичко. Двете с майка й се справяха много добре, дори бяха успели да спестят нещичко по време на войната, но баща й се върна и провали всичко. Като стисна здраво тежките работни дрехи, тя започна да ги търка енергично и изля върху им насъбрания яд и чувството на безсилие.