Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Хесна ханъм й донесе обяда в стаята. Хапна и отново за последно разгърна папките — нямаше пропуски. Трябваше само да си вземе някои бележки. Дали защото й стана горещо, или защото слънцето по-ярко блестеше в прозореца, или защото звукът на прахосмукачката, с която Хесна ханъм чистеше в салона, я подразни, но реши да свърши това край басейна. Знаеше, че по това време там все още няма много хора. Може би й се бе приискало да се покаже пред американците леко загоряла, кой знае… А може би бе решила да се самонагради за добре свършената работа.
Шезлонгите, с бели дюшеци върху тях, бяха подредени около басейна, а жълтите чадъри — затворени. Нямаше никого. Остави папките върху ниската масичка до шезлонга и се изтегна по бански върху него. Имаше хубава фигура. Понякога съжаляваше, че трябва да крие тялото си като на младо момиче под костюми, дебели фланели и панталони. Случваше се, когато беше вкъщи, да й се прииска да изкара на показ това богатство и да види възхищението в очите на околните. Нещо като желанието и невъзможността да споделиш с някого скъпа, но крадена картина. Беше наясно с това си желание, но се шегуваше с него. Вярваше, че всяка хубава жена изпитва желание да се показва. Понякога, когато се събираше със съученичките си от гимназията, се шегуваше с това:
— Всички сме малко нещо ексхибиционистки по душа! Ако ни оставят, току-виж сме се съблекли ей там! — казваше и се смееше от сърце.
Слънцето топлеше приятно. Затвори очи. Ръката й докосваше бетона долу. Хладината му се разля по тялото й. В този момент като че всичките й мисли течаха и изтичаха от ръката й към бетона. Почувства се олекнала. Приспа й се.
Беше почти задрямала, когато през затворените си клепачи усети, че слънцето към лицето й се загуби. Сепнато отвори очи. От изпъкналостта в тесния черен, малко демоде, бански пред очите й разбра, че принадлежи на мъж, а после видя и снажното тяло на плувец. Несвикналите със светлината й очи в първия миг не можаха да различат лицето на мъжа. Лицето като че се размиваше в яркото слънце.
Поизправи се върху шезлонга и в един миг позна тялото, а след това и лицето върху него. Архитектът. Чертите му бяха по-ясно изсечени, отколкото си спомняше — можеше да се каже красиво лице.
— Здравейте… Айдан ханъм, нали? Миналия ден се отбихте при мене…
Много добре си спомняше какво бе почувствала в онзи ден към мъжа, който сега й говореше така, все едно се боеше да не допусне грешка. Въпреки многото объркани чувства в душата си ясно си спомняше онова чувство. Подразни се, че я притеснява и изпита отвращение към изпъкналостта в тесния черен бански, която стоеше почти до нивото на лицето й. Може би това, което я ядоса, беше именно наглостта, с която демонстрираше мъжествеността си под прилепналия бански. Все едно я беше нападнал.
Неудобството, че стои едва ли не с лице до изпъкналостта под банския, я накара бързо да се изправи на крака. Хладно изрече:
— Как сте?
Мъжът заговори сдържано и възпитано, все едно не забелязваше предизвикателството в стойката и поведението си:
— Не се обадихте след това. Споменахте нещо за детска площадка, но не разбрах какво точно.
Тонът и маниерът на говорене нямаха нищо общо със стойката и позата му. За миг Айдан се усъмни да не би грешно да е преценила ситуацията.
Много по-късно щеше да разбере, че всъщност Джем обичаше да изненадва и хвърля в недоумение хората, че събуждайки съмнение в това, което виждаха, още по-ясно и категорично се показваше и се забавляваше от смущението и объркаността им.
Хората бяха играчки в неговите ръце. Обичаше да ги чупи и разваля с настървеност, присъща на децата. Някак болезнено се опитваше да кара хората да изпадат в паника, да изпитват ужас. Като че предусещаше мислите, чувствата, постъпките им и демонстрирайки противоречиво поведение — наглост и изисканост, агресивност и спокойствие, насмешка и търпимост, ги объркваше. Особено жените — не знаеха какво да мислят и как да реагират. Знаеше, че жените сами се спускат в прегръдките на мъжете, които ги изненадват, че с детско любопитство се опитват да открият изненадващото и че опитвайки се да го опознаят, не забелязваха как попадат в капана, който им е бил заложен. Подобно на океанска риба, която, водена от инстинкта си, плуваше от единия до другия бряг, и той, без да се замисля, се оставяше на вътрешния си глас и успяваше да постигне целите си. И всичко това — само за да се забавлява, унижавайки хората, които гледаха сериозно на нещата от живота.