Изневяра

Джем се върна с две мартинита и огромна купа, пълна до горе със зелени маслини. Айдан погледна маслините, после с лека насмешка в гласа рече:

— Преувеличили сте.

— Обичам да преувеличавам… Освен това си помислих, че вие може би ще поискате да преувеличите, затова реших да ви осигуря необходимите условия за това…

Айдан се чувстваше като пробна кола, засилена по надолнище, и с желание се оставяше да се плъзга надолу.

— Обичате да помагате на хората да преувеличават — видно е.

— Има неща, за които обичам да помагам.

— Например?

Джем погледна Айдан и леко се усмихна.

— Като му дойде времето, ще ви покажа, и съм сигурен, че ще изпитате удоволствие от това.

Айдан изведнъж стана сериозна.

— За какво всъщност говорим?

— За зелените маслини — усмихна се Джем.

Мъжът умееше да излиза от ситуация, явно я умееше тази игра. На Айдан й хареса. Почувства се като младо момиче, когато живееха на Бюйюкада2.

— Маслините, откакто са станали маслини, едва ли са се радвали на по-голямо внимание.

— Май пак преувеличих?

— Е, нали казахте, че обичате да преувеличавате…

Без да дочака отговора му, Айдан започна да оглежда салона — картините, подбраните с вкус мебели, килимите и като добре възпитан гостенин каза:

— Домът ви е много хубав.

Джем й отговори със същия тон:

— Благодаря… Радвам се, че ви харесва.

Не се опитваше той да води разговора или да му дава посока. Остави това единствено и само на Айдан. Знаеше, че за да накара жените да го доближат, трябваше да им остави достатъчно поле за действие. И той го предоставяше на Айдан — не бързаше, оставяше я да се чувства сигурна и спокойна. Ако тя се шегуваше — шегуваше се и той, ако тя говореше сериозно, и той ставаше сериозен. Айдан, виждайки свободното пространство пред себе си, уверено се спусна напред — не знаеше точно накъде отива, но си мислеше, че всичко е под неин контрол.

Джем беше майстор в тази работа — знаеше как да остави жените сами да стигнат до това, което той желаеше. Знаеше, че започнеше ли да тегли жената в някоя посока, тя се плаши, започва да се срамува, става недоверчива и може и да избяга. Джем просто чакаше жените сами да достигнат до онова, което той очакваше от тях. Това беше най-сигурният и лесен път да постигне желанията си. Правеше го воден от интуицията си, подобно на копринена буба, която предеше пашкула си, или на лястовичка, която градеше гнездото си. Предусещаше всяка следваща стъпка на жените, помагаше им да я направят, и изпитваше невероятно удоволствие от това. Жените си мислеха, че диктуват правилата, но всъщност постъпваха според тези на Джем. Спокоен, внимателен, понякога духовит, друг път предизвикателен, чакаше жените да го доближат до онова разстояние, след което им беше невъзможно да се върнат назад. Вкарваше ги в желания от него коловоз, после търпеливо ги чакаше да вървят по него. Знаеше колко важно е да бъде търпелив, но също така знаеше, че жените по природа са нетърпеливи. Колкото по-търпелив беше той, толкова по-нетърпеливи ставаха жените.