Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Халюк седеше върху фотьойла в салона, когато дочу потракването на токчетата на чехлите й в спалнята.
От това потропване като че към всяко кътче на къщата хвърчаха искри и подобно на тънки иглички се забиваха в него. Всичките му усещания и мисли се притъпяваха, освен едно — желанието му да се люби. Халюк знаеше какво ще види след малко.
В рамката на вратата с прозрачна, едва стигаща до слабините й нощница, със сатенени чехли в същия свят, стоеше Айдан. Под нощницата беше гола. Зърната на гърдите й и кестенявите косъмчета под гладкия й корем прозираха като три черни точки.
Халюк стана и тръгна към нея. Айдан нищо не каза. Обърна се, и бавно, бавно запристъпва към спалнята. Халюк вървеше с нейното темпо. Нощницата свършваше точно до началото на бедрата й, които възбуждащо се поклащаха. Вървеше след нея хипнотизиран, подобно на кобра, следваща движенията на свирката пред себе си. Не виждаше нищо друго, освен мястото, докъдето свършваше нощницата.
Боготвореше тялото на жена си, прекланяше се пред него, както дивите племена пред идолите си. Това беше някаква сексуална зависимост. Много жалко, но тази привързаност, която би могла да бъде здрава основа на всяка истинска и трайна любов, Халюк бе превърнал в нещо като милостиня — никога, извън времето, когато се любеха, не съумяваше да я превърне в закачка или в забавен флирт — например двусмислено леко намигване по време на многолюдно събиране като намек за любене или скрито от очите на останалите докосване. Винаги беше готов да се люби с жена си, но не съумяваше да превърне желанието си в ненаситна похот и страст. Подобно на добре дресиран кон, който хукваше, щом му подсвирнат, и той се втурваше след жена си винаги когато го повикаше, но извън това си оставаше на манежа — тичаше в галоп, изправяше се на задните си крака, но и през ум не му минаваше да ги превърне в част от любовната игра.
Както бе казала веднъж Айдан — в него имаше една „обикновена необикновеност“. Геният от операционната зала проявяваше необикновеността си в миговете, когато се любеха, но след това ставаше обикновен. Тази му особеност караше Айдан да се чуди, а понякога и малко да съжалява.
Ето и сега пристъпваше след жена си, изгарящ от възбуда и желание. Може и да е трудно за вярване, но след толкова години брак все още трепереше от вълнение. По челото му избиха ситни капчици пот. Изпитваше мощно желание да се люби, но никога през годините не успя да превърне това си желание в дива, яростна, необуздана страст.
В спалнята започнаха да се целуват. Айдан го беше научила да се целува така — с език, да смуче устните на жена си и да се оставя и тя да прави същото с неговите. Целуваха се сладострастно, изпитвайки удоволствие от това. В същото време Айдан го събличаше.
Когато остана гол, Халюк повали жена си върху леглото. Внимателно избута прозрачната нощница нагоре и започна да я целува по корема. После се плъзна надолу и лицето му доближи слабините й. Леките докосвания на езика му накараха Айдан да потрепери. Много обичаше това. Примираше от удоволствие, когато езикът на Халюк шареше между гънките, но въпреки това не можеше да му се отдаде изцяло. Боеше се, че за мъжа й това не е толкова приятно, че всеки момент може да се откаже да го прави. Мисълта, че може да му омръзне и да спре, държеше съзнанието й будно и й пречеше да се отпусне и да изживее насладата до край.
Хвана главата на Халюк с ръце „Ела“ и го притегли към себе си. Халюк, без да се противи, плъзна тялото си нагоре по нейното. Айдан сви краката си в коленете и се изтегли назад. Когато устните им се срещнаха, двете тела се бяха покрили едно друго и се бяха слели в едно напълно. И двамата се оставиха на удоволствието, което ги теглеше към себе си подобно на огромна черна дупка. Въпреки страстта си да се люби, Халюк винаги го правеше внимателно — никога не си позволяваше да бъде груб или да направи нещо, което да причини болка на Айдан. Никога не стискаше и мачкаше, винаги само я галеше.
Не разговаряха, когато се любеха. Заедно с ускореното им дишане се чуваха само тихи стенания и шумоленето на чаршафите. От време на време се чуваше едно сподавено: „Ах, Айдан“ или „Ах, Халюк“.
И двамата заедно приближаваха към онзи момент. Навиците, изградени през годините, им помагаха да се нагаждат един към друг и да усещат приближаването му — това придаваше допълнителна сила на удоволствието им.
Когато, забила нокти в гърба на Халюк, Айдан крещеше „Хайде! Хайде!“ и тъмнината, подобна на тази на границата между живота и смъртта, ги обгърна отвсякъде — дъхът им секна, не бяха на себе си, после, с подобно на болка удоволствие, усетиха телата си и изпитаха фойерверка от наслада, който изригна в тях.