Изневяра

Още веднъж си припомни всичко, опитвайки се да открие следите на тъмния човек, но или той много умело успяваше да се скрие, или светлата страна на съзнанието, предчувствайки горчивата истина, се опитваше да избяга от нея и й пречеха да открие следите.

Към мъката и срама, които изживя, се прибави и съмнението. „Другата жена вътре в мен дали ще се появи отново? Кога ще ме завлече отново към пропастта?“ Въпреки всичко все още продължаваше да вярва, че тогава бе отишла на басейна случайно, без предварително да го обмисля. Странните черти на човешката душа, противоречията, неясните неща бяха излезли на повърхността и съзнанието, опитвайки се да спаси господаря си от бъркотията, сговорчиво приемаше някои лъжи, правеше се, че не забелязва истините, или ги отричаше.

Връщаше се към миналото, бавно пристъпваше между руините, останали от тогава, и изпитваше огромно съжаление за случилото се, но заедно с това не можеше да отрече, че въпреки съжалението изпитваше и доволство, че е отмъстила на себе си или на някой друг за нещо. В цялото това нещастие никой не би предположил, че е възможно да се открие нещо хубаво. Без друго на никого не се опита да го обясни. Към множеството си тихи тайни прибави още една.

Поредицата от необясними, странни и горчиви моменти, които преживя, може би не бяха чак толкова свързани с отиването й на басейна, но и тя, подобно на повечето, които отиваха там, се вълнуваше от въпроса: мислеше ли си, или не, че онзи нахално-дързък архитект я наблюдава през прозореца си, и дали е искала, или не да му се покаже гола?

Айдан беше уверена, че през този ден не беше й минавала подобна мисъл. Но кой знае, може би се лъжеше. Може би бе изпитала такова желание, но го криеше сама от себе си. Никой, никога нямаше да научи истината…

На следващия ден сутринта след онзи четвъртък й предстоеше събрание с американското ръководство на банката. И тя подобно на другите заместници на генералния директор бе взела цял куп папки у дома с намерението да работи. Беше един от онези пролетни дни, ухаещи на рози и ангинар1, които карат човек да се чувства в особено настроение. След като Халюк замина на работа, а Селин на училище, затвори се в работната стая и до обяд, без да се разсейва, работи усилено. Прегледа всички рапорти и справки, може да се каже, че ги научи наизуст.

Дисциплината и умът й не бяха тайна за никого — всички ги знаеха. Благодарение на тях за кратко време успя да се издигне от шеф на трезора до заместник на генералния директор. За разлика от суховатостта и твърдостта на мъжете началници в работата си, успешно използваше женска топлота и толеранс и по този начин правеше подчинените си съпричастни към своите успехи. И преди, и сега винаги отдаваше дължимото на колегите си и пазеше правата им. Благодарение на ума и чувството си за мярка не изкарваше на показ егоизъм и амбиции, опитваше да се хареса на шефовете, но не се отказваше и от обичта на подчинените си. Тази стратегия й помогна да започне много бързо започна да се изкачва по служебната стълбица.