Основа [bg]

Ди ме зяпна, после поклати глава.

— Извинявай. Да. За теб и брат ми. — Ди се изкикоти. — Еха. Само преди година, Кейти…

На устните ми разцъфна усмивка.

— Бих предпочела да си наръгам окото, отколкото да спя в една и съща къща с Деймън.

— Окото? — засмя се Ди и тръгна към килера. — Това вече е сериозно.

— Така е.

Седнах на леглото и веднага се влюбих в страхотния матрак.

Ди върза косата си на опашка и влезе в килера. Успях да зърна някои от старите си дрехи.

— Взех някои неща — джинси, блузи, рокли, бельо…

— Благодаря ти. Наистина. Това — казах и посочих облеклото си — е единственото, което имам. Иска ми се да нося нещо, което си е мое, след… — Замълчах, защото не виждах смисъл да продължа. Огледах стаята — исках разговорът ни да продължи, и тогава забелязах още една врата.

Имаме собствена баня?

— О, да. Във всяка стая има баня. Тази къща е уникална. — Тя излезе от килера и дойде до леглото. — Ще ми е трудно да я напусна.

Бях тук само от няколко часа, но вече исках да живея в този дом.

— Накъде ще поемеш сега? С нас ли?

Тя сви рамене.

— Не се замислям за това, защото не знам дали ще е възможно да останем заедно. Да се върнем вкъщи е немислимо — по много причини. — Тя спря и ме погледна. — Всички в училище бяха толкова… различни, след като ти и Деймън изчезнахте. Заради полицаите и журналистите наоколо, хората изпаднаха в паника. Лиса не беше на себе си, особено след станалото с Кариса. Добре, че приятелят й е до нея. Тя мисли, че с Доусън сме извън града, за да се видим с роднини. Донякъде е вярно.

Изпълнена от страх, едва запазих спокойствие.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се. Всичко.

— Майка ми — как е тя?

Ди се замисли, преди да отговори.

— Истината ли да ти кажа, или предпочиташ да те успокоя?

— Толкова ли е лошо?

Очите ми се насълзиха толкова бързо, че трябваше да извърна поглед.

— Сама се досещаш. — Тя стисна ръката ми. — Майка ти е разстроена. Взе си голяма отпуска — нямаше проблеми с работодателите си. Били са доста отзивчиви, доколкото чух. Не вярва, че ти и Деймън сте избягали. Това беше официалното становище на полицията, след като не можаха да открият причина ти, Деймън и Блейк да изчезнете ей така. Струва ми се, че министерството на отбраната се намеси в разследването. Заключенията бяха прибързани.

Поклатих глава.

— Защо ли не се изненадвам? Дедал имат хора навсякъде.

— Майка ти намери лаптопа, който Деймън ти бе купил. Трябваше да й призная, че е подарък от него. Във всеки случай тя знаеше, че ти не би избягала без лаптоп.