Основа [bg]

Бет седеше в скута на Доусън, бе отпуснала глава на рамото му. Той я галеше нежно по гърба. От време на време прошепваше нещо в ухото й и тя се усмихваше.

Когато не ги гледах, хвърлях по едно око на Ди. През цялата вечер тя се приближаваше все по-близо до мястото, където Арчър разговаряше с Лайла. Броях минутите, преди Деймън да забележи.

Точно двайсет.

— Ди! — провикна се той. — Защо не ми донесеш едно питие?

Сестра му замръзна между масата и огнището. Присви светлите си очи.

— Какво искаш?

— Жаден съм. Мисля, че трябва да бъдеш добра сестра и да донесеш питие на горкия си брат.

Завъртях се и стрелнах Деймън с кръвнишки поглед. Той вдигна вежди и сложи ръце зад тила си.

— Да не си посмяла! — обадих се аз.

— Нямах такова намерение — отговори тя. — Има два крака.

Деймън не се отказа.

— Тогава защо не дойдеш тук и не си поговориш с мен?

Олеле!

— Няма място за мен на този диван — отвърна тя и скръсти ръце. — Колкото и да ви обичам, не искам да се сближаваме толкова.

До този момент Деймън вече бе успял да привлече вниманието на всички.

— Ще направя място на сестра си — прикани я той.

— Да бе. — Тя се завъртя и закрачи към масата. Издърпа си стол, настани се до Арчър и протегна ръка.

— Май не сме се запознали официално.

Арчър сведе поглед към изящната й ръка, после за миг стрелна очи към Деймън, след което стисна дланта й.

— Не, не сме.

Почти двуметровото извънземно зад мен се наежи. О, боже.

— Аз съм Ди Блек. Сестра съм на наглеца, известен като Деймън. — Тя се усмихна лъчезарно. — Но това сигурно ти е известно.

— Че е наглец, или че си му сестра? — попита невинно Арчър. — Отговорът и в двата случая е положителен.

Задавих се от смях.

От Деймън се понесе топлина.

— А дали съм братът, който ще ти срита задника, ако не пуснеш ръката на сестра ми? Отговорът пак е положителен.

Доусън се изкикоти.

Усмихнах се. Някои неща никога не се променят. Стремежът на Деймън, донякъде обиден, да контролира сестра си бе непокътнат.

— Не му обръщай внимание — каза Ди. — Липсват му социални умения.

— Съгласна съм — подхвърлих аз.

Деймън свали крак от бедрото ми и аз го изгледах. Той намигна и прошепна:

— Това определено няма да го бъде.

Арчър продължаваше да си говори с Ди, без да пусне ръката й. Не знаех дали го прави, за да предизвика Деймън, или просто наистина му беше приятно да я докосва. Деймън понечи да каже нещо грубо.