Основа [bg]

Усетих напрежение. Това беше единственият въпрос, на който не исках да отговоря, но Ди зачака търпеливо, изражението й бе толкова добросърдечно, че трябваше да кажа нещо.

— В някои дни бях наистина зле.

— Мога да си представя — каза тихо тя. — Поговорих веднъж с Бет. Каза, че са я наранявали.

Помислих си за белезите на гърба и стиснах устни.

— Наистина нараняват хората. Правят и казват доста неща.

Тя пребледня.

— Докато пътувахме насам, Люк каза, че… Блейк е мъртъв. Вярно ли е?

Поех си дълбоко дъх. Арчър сигурно му беше казал.

— Блейк е мъртъв. — Изправих се и прибрах косата си назад. — Не искам да говоря за това, нито да обсъждам станалото там. Съжалявам, знам, че се притесняваш. Но просто не искам да мисля за това. Съсипва мозъка ми.

— Добре. Но ако някога промениш решението си, знай, че съм тук — отвърна кротко Ди. Аз кимнах. На лицето й се появи широка усмивка. — Нека да говорим за друго. Например за този съвършен мъж, който дойде с теб. Онзи с военната прическа.

— Арчър?

— Да. Много е секси. Зверски секси.

Избухнах в смях. Не можех да спра, сълзи закапаха по лицето ми, а тя седеше и ме гледаше смутено.

— Какво ти става? — попита тя.

— Съжалявам. — Избърсах сълзите и отново се настаних до нея. — Просто съм сигурна, че ако Деймън чуе, ще побеснее.

Тя се намръщи.

— Деймън ще побеснее, ако проявя интерес към когото и да било.

— Е, Арчър е различен — започнах бавно.

— Защо? Защото е по-възрастен? Едва ли е много по-стар, пък и очевидно е добър човек. Рискува живота си, за да ви помогне. Но има и нещо особено, което долавям в него. Може би защото е военен.

Реших, че сега е моментът да хвърля бомбата.

— Арчър не е човек, Ди.

Тя се намръщи още повече.

— Значи е хибрид? Съвсем логично.

— Ами не. Той е… всъщност той е нещо особено. Той е това, което наричат основа — той е дете на луксианец и хибрид.

Тя помисли и сви рамене.

— И какво от това? Аз съм извънземна. Не съм тесногръда.

Усмихнах се. Бях доволна, че проявява интерес към някого след Адам.

— Има и още нещо. По-добре внимавай какво си мислиш в негово присъствие.

— Защо?

— Основите имат чудати способности — обясних аз, а очите на Ди станаха кръгли като чинийки. — Може да чете мислите ти, без въобще да го усетиш.

Бледото лице на Ди почервеня.

— Боже мой!

— Какво има?

Тя започна да удря лицето си с ръце.

— През цялото време, докато бяхме долу, си го представях гол!