Не пречете на палача

— Между другото, Верочка, защо сте толкова сигурна, че е бил именно арменец, а не грузинец, например, или азербейжанец.

— Какво говорите? — учуди се Вера, — та те са толкова различни. Как мога да ги сбъркам?

Настя извади от сейфа тесте снимки, избра от тях десетина, на които имаше кавказки тип лица, и предложи на кондукторката да определи тяхната националност. Тя с лекота изпълни задачата си и допусна само една грешка — но напълно незначителна — определяйки като азербейжанец мъж, който се смяташе за арменец, но имаше баба, родом от Баку. Внукът много приличаше на нея.

— Къде се научихте да правите това? — възхитена я попита Настя.

— Ами, никъде — обезоръжаващо се усмихна Вера. — Получи се от само себе се. Кондукторите имат набито око за такива неща.

Настя погледна часовника — беше четири и половина. Цели два часа бе разговаряла с нея.

— Имам една молба към вас — рече й. — Хайде да пийнем чай, че днес останахме без обяд. А после ще отидем в лабораторията и ще се опитаме да направим нещо като фотопортрет на този арменец.

Вера моментално бръкна в огромната си чанта.

— Аз тук нося хляб и кутийки с пастет. Може би ще похапнем? — стеснително предложи тя.

Двете с апетит изядоха две дебели филии пресен чер хляб, щедро намазани с финландски пастет, пийнаха си чай и тъкмо се готвеха да се отправят към лабораторията, когато в кабинета като хала нахълта Коротков.

— Ето! — сложи на бюрото пред Настя някаква снимка. — Бъди така добра да й се полюбуваш.

Беше на мъртъв мъж, чието лице имаше ярко изразени кавказки черти.

— Кой е той? — попита Настя, вдигайки в недоумение очи към Коротков. — Също без документи?

— Не, този си има всичко. И паспорт, и визитни картички, и бележник. Но ти за всеки случай го покажи на гостенката си.

— Вижте го, Вера.

Кондукторката взе снимката и веднага кимна.

— Това е той. Господи, него също ли са го... Но как така?

— И ние не знаем — малко злобно отвърна Юра. — Ех, дамички, хапвате си, значи, а случайно да ви интересува, че наблизо има гладен мъж?

— Юра, не бъди нахален — упрекна го Настя.

— О, ама разбира се. Ей сегичка — засуети се Вера.

Тя отново отвори бездънната си чанта и извади хляба и нова кутийка пастет.

— Хапнете си, моля, аз имам много такива кутийки.

— Благодаря Вера Михайловна — намигна й Коротков. — Дайте на Анастасия Павловна пример за добросърдечност и безкористност, че то понякога не мога да си изпрося от нея дори и чашка кафе. Много е стисната, да знаете.