Пръстът, който те сочи [bg]

— Надали сте толкова глупав да се надявате на някакво назначение. За такова нещо не мога да ви помогна.

— Търся възможност да поговоря с хора, познавали баща ми. За да очистя името му от позорното петно.

Той се замисли дълбоко при тези ми думи, като разсъждаваше над подтекста, съдържащ се в тях, и едва тогава отговори — меко, но предпазливо:

— Похвално желание за син и разбираемо за младеж, чието благополучие зависи от това. Но струва ми се, че ви предстои нелека борба.

Преди, когато бях чувал подобни изказвания, обземаше ме буен гняв и се разразявах в яростни опровержения; като момче безброй пъти ми се е налагало да се прибирам с разбит нос и насинено око. Ала знаех, че тук подобно поведение няма да ми донесе никаква полза. Нужна ми бе помощ и можеше да бъде получена само с любезност и почтителност. Заради това преглътнах гнева си и запазих хладнокръвие.

— Дългът ме зове да вляза в тази борба. Убеден съм, че баща ми не се е провинил в нищо, но дори не ми е известно какви престъпления му приписват. Мое право е да узная съдържанието на слуховете и мой дълг — да ги опровергая.

— Семейството ви без съмнение…

— Те знаят малко и казват още по-малко. Прощавайте, че ви прекъснах, но ми е нужно да узная от първа ръка какво се е случило. Тъй като вие сте се радвали на особеното доверие на негово величество и се славите със своята справедливост, реших да се обърна най-напред към вас.

Както съм се убедил от опит, дискретно и подхвърлено на място ласкателство смазва колелата на разговора и дори когато целта на подобни комплименти е ясна, те свидетелстват, че изричащият ги се признава в дълг на отсрещната страна. Нужно е, то се знае, похвалата да не е прекалено натрапчива и дразнеща ухото.

— Мислите ли, че баща ми е бил виновен?

Мордаунт обмисли този въпрос все още с леко удивено изражение, задето изобщо се провеждаше подобен разговор. Накара ме да чакам дълго, така че благоволението, което ми оказа, да бъде напълно оценено, преди да седне и да даде знак и на мен да го сторя.

— Дали според мен баща ви е бил виновен? — повтори той замислено. — Боя се, че да, млади човече. Много се помъчих да повярвам в неговата невинност, поради това, че той беше храбър боен другар, макар рядко да постигахме съгласие по разни въпроси. Самият аз никога не съм получавал преки улики за неговото предателство. Известно ли ви е как действахме тогава? Той разказвал ли ви е?