Пръстът, който те сочи [bg]

— В такъв случай не можем да пуснем имена по вода. Ще се наложи просто да се взираме.

— В кристално кълбо ли? — попитах присмехулно, защото се бях наслушал на такива дрънканици и се пазех да не бъда изигран.

— Не — отвърна сериозно тя. — Това са глупости, използвани от шарлатани. В кристалните кълба не се съдържа никаква сила. Достатъчна е купа с вода. Е, желаете ли да продължите?

Кимнах отсечено. Тя се потътри да напълни съд с вода от кладенеца навън, а аз поставих парите си на масата и усетих как дланите ми започват да лепнат от пот.

Тя не прибегна към разните му там фасони, които използват много гадатели — нямаше затъмнена стая, песнопения или горящи билки. Просто постави съдинката на масата, накара ме да седна срещу нея и да затворя очи. Чух как сипва вода в купичката и как се моли на Петър и Павел — папистки слова, които звучаха странно в устата ѝ.

— А сега, млади човече — просъска в ухото ми, когато завърши, — отворете очи и вижте истината. Бъдете с открита душа и безстрашен, защото втори случай може да не ви се яви. Погледнете в купичката и прозрете.

Облян в пот, бавно отворих очи, приведох се и се вгледах внимателно в спокойната и неподвижна вода. И внезапно тя се развълнува, сякаш рязко движение разклати съдината, но такова нямаше и после видях как водата потъмнява и променя консистенцията си, като че бе завеса или чаршаф на простор. Видях как иззад завесата се появява нещо. Млад светлокос мъж, когото никога преди не бях виждал, макар да ми изглеждаше някак познат. Мерна се за миг и изчезна. Но беше достатъчно чертите му да се запечатат в паметта ми.

После завесата отново затрепка и се показа нова фигура. Този път беше старец, съвсем побелял от възрастта и от тревоги, прегърбен и толкова тъжен, че сърцето ми се сви. Лицето му не можех да разгледам, защото го бе закрил с ръка, сякаш го потъркваше в пълното си отчаяние. Затаих дъх, копнеещ да зърна повече. И малко по малко това се случи; ръката бавно се отмести и видях, че съкрушеният старец е моят баща.

Закрещях от душевна мъка и в яростта си блъснах купичката от масата с такава сила, че тя се разби на парченца във влажната стена. Скочих, запратих обидни думи към старата жена и изскочих навън от омразната бедняшка къща с цялата бързина, на която бях способен.

Нужни бяха три дни, всеотдайните грижи на Томас и бутилка алкохол, преди да дойда отново на себе си.