Пръстът, който те сочи [bg]

— И още как — усмихнах се. — Кой би го забравил? Струва ми се, че беше най-щастливият ден в живота ми, в който ме преизпълваха надежди за прекрасно бъдеще на страната ни.

Мордаунт кимна.

— Така беше с всички ни. Наистина, това бе дар Божи и най-после се окуражихме, че Провидението е на наша страна. Ободрихме се и придобихме нови сили, въпреки че синът Ричард бе провъзгласен за Протектор на мястото на Кромуел. С тези нови надежди се роди и нов план, на който разчитахме поне да разклати режима. На няколко места в страната едновременно трябваше да избухнат бунтове и то достатъчно сериозни, че за потушаването им да бъдат пратени различни подразделения на армията и така тя да бъде разделена и да се отвори възможност за бързо влизане на силите на краля в Кент и напредването им към Лондон. Дали този план би успял? Може би не, но аз твърдо знам, че всеки от участниците стори всичко по силите си. Оръжие, години наред събирано за такъв ден, бе извадено от скривалищата, всякакви хора изразиха готовност да участват. Залагаха земи, продаваха сребърни и златни съдове и прибори, за да ни подпомогнат с пари. Радостно вълнение и предвкусване на успех бе обхванало хората и съмненията бяха пометени от ентусиазъм, че часът на избавление наближава. И отново бяхме предадени. Внезапно навсякъде, където се готвеха бунтове, се появиха войски. Като по чудо знаеха къде са складирани оръжията и къде са скрити парите. Наясно бяха кои са назначените ни отговорници и у кого са плановете за действие и списъците на хората ни. Дръзката акция, за подготовката на която отиде близо година, бе смазана за по-малко от седмица. Само в една част на страната реагираха достатъчно бързо; сър Джордж Бут от Чешър свика войниците си и изпълни своя дълг. Ала беше сам срещу армия, водена от генерал, отстъпващ по военни дарби само на Кромуел. Беше кърваво и безпощадно избиване.

Той приключи разказа си и в стаята настъпи тишина, а аз седях, зашеметен. Не си бях представял нещо тъй стъписващо. То се знае, чувал бях за неуспялото въстание на сър Джордж, но нямах понятие, че е претърпял поражение поради предателство. Още по-малко бях подозирал, че въпросното издайничество се приписва на баща ми. Ако това бе истина, аз лично бих го окачил на въжето. Но засега не бях чул нищо, което да сочи негова роля в случилото се.