![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
Той не се крепеше на краката си, така че най-после го пуснах на пода. Той бе в безсъзнание, стоях над тялото му изтощен, задъхан, изплашен и пронизван от жестока болка. Сега какво? Имах чувството, че не съм аз. Кой бях аз? В какво се превръщах? Какво бяха направили с мен всички тези брутални убийства, на които бях станал свидетел?
Отдръпнах се настрани от рухналото на пода тяло. Пикелът още стоеше забит в гърдите ми. Трябваше да го извадя. Знаех, че не мога, не трябва да го правя сам. Трябваше да отида в болница. Може би доктор Кейт Мактиърнън щеше да се погрижи за мен.
Но първо се обадих по телефона. Едно много важно обаждане.
Това беше само началото, така ли? Разбира се. Най-после двамата с Мислителя бяхме сами. Имахме толкова много да си говорим. Толкова дълго очаквах този миг, може би той също.
114.
Беше странно чувство да стоя надвесен над Кайл и да осъзная, че нямам никаква представа кой е той всъщност. Беше маниакално жесток психопат, който ме беше преследвал години наред, беше убивал толкова много пъти, включително и мои приятели.
— Шибано копеле! — процедих през зъби.
Първият случай, по който бяхме работили заедно, бе едно двойно отвличане във Вашингтон. Бях написал книга за него и Кайл бе герой в „И дойде Паяка“. По-късно той уреди да участвам в издирването на един убиец, който отвличаше жени и се наричаше Казанова, той действаше в района на Университета на Северна Каролина и университета „Дюк“. Тогава се запознахме с Кейт Мактиърнън. След това Кайл поддържаше близка връзка с мен. На него дължах назначаването си за свръзка между ФБР и вашингтонската полиция. Тогава не знаех защо. Сега вече знаех.
Той започна да идва в съзнание. Присмехулно, престорено съчувствено изражение прекоси лицето му. Очите му срещнаха моите, когато каза:
— Знам, знам колко боли. Мислеше, че сме близки, мислеше, че сме приятели.
Не казах нищо, само се вгледах в студените му очи. Какво видях там? Нищо, освен омраза и презрение. Той бе неспособен да изпита вина, още по-малко състрадание.
После Кайл се ухили самодоволно и ми се прииска отново да го ударя. Той се разсмя. Кое беше смешното? Какво знаеше той? Какво още бе направил?
Той започна да пляска с ръце.
— Много добре, Алекс. Продължаваш да ме анализираш, нали? Не забравяй, че успявах да те победя всеки път.
— Освен този — напомних му. — Този път загуби.
— О, сигурен ли си? — попита той. — Сигурен ли си, че си победил, партньоре? Защо си толкова сигурен? Не би трябвало.
— Сигурен съм. Партньоре. Наистина имам няколко въпроса. Изясни ми някои неща. Знаеш какво искам да науча.
Той продължи да се усмихва самодоволно. Разбира се, че знаеше.
— Северна Каролина. Подозираше ме известно време, защото бях учил в „Дюк“ по същото време като Джентълмена. Много добре, Алекс. Познавах и него, и Казанова. Боже, колко добре ги познавах. Убивах заедно с тях, ловувах заедно с тях. Но ти ме изпусна, детектив Крос. Последваха съвършените банкови обири. Мислителя в действие. Разбира се, аз убих прекрасната Бетси Кавалиър. Какво забавление! Това беше поздрав специално за теб, Алекс.
Вгледах се в безмилостните му очи. Попитах дрезгаво:
— Защо трябваше да я убиваш?
Кайл сви рамене безразлично.
— Така печеля играта — като причиня възможно най-голямата болка и после гледам мъчението и страданието. Трябва да видиш изражението на очите си в момента. То е безценно, истинска красота. Не че търся съжаление, доктор Крос, но някога виждал ли си ме гол до кръста? Ще ти отговоря на въпроса. Не си. Заради белезите и следите от камшик по гърба ми. Баща ми, великият и уважаван генерал, големият шеф, ме биеше в продължение на години. Мислеше, че съм много лошо момче. И знаеш ли какво? Той беше прав. Бащата знае най-добре. Синът му беше чудовище. Е, какво подсказва това за него? — Кайл отново се усмихна. Или направи гримаса? Той затвори очи. — Да се върнем на агент Кавалиър, тя проверяваше къде съм се намирал по време на обирите и отвличанията, извършени от Мислителя. Тя беше умница. И си я биваше. Тя наистина те харесваше, Алекс. Мислеше те за толкова готин, сладкото й кафяво захарче. Не можех да позволя това. Тя представляваше опасност за мен и съперник за твоето внимание. Слушаш ли ме внимателно, Крос? Или говоря твърде бързо? Всичко е съвсем логично, не мислиш ли? Забих ножа дълбоко в нея. Щях да направя същото и с приятелката ти Джамила. Може би наистина ще го направя.