![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
Мартин Крейг се опита да ми помогне, но накрая призна, че не е разговарял с брат си от десет години.
— Видяхме се на погребението на брат ми Блейк — каза Мартин. — Това бе последната ни среща. Не харесвам брат си, детектив Крос. Той не ме харесва. Не знам дали изобщо харесва някого.
— Баща ви бил ли е особено строг с Кайл? — попитах Мартин.
— Кайл винаги го е твърдял, но да ви кажа истината, не съм видял такова нещо. Нито пък майка ни. Кайл обичаше да си измисля истории. В тях винаги се представяше за големия герой или окаяната жертва. Майка ми казваше, че егото на Кайл е по-малко само от това на бог.
— Вие какво мислехте за това? За преценката на майка ви за Кайл?
— Детектив Крос, брат ми не вярваше в Бог и не вярваше, че има някой по-велик от него.
Лайтмотивът в отношенията между тримата братя бе съперничеството и Кайл бе смятал, че Мартин и Блейк печелят в очите на родителите им. Кайл бе успял да намери място в гимназиалния отбор по баскетбол, но Мартин бе поставил рекорда на окръга за най-голям брой постигнати точки, освен това свирел на китара в една местна група и имал завиден социален живот. В местния вестник веднъж публикували статия за тримата братя баскетболисти, но в нея пишело главно за Блейк и Мартин. И тримата учили в университета „Дюк“, но после Мартин и Блейк били приети да следват медицина. Кайл станал адвокат, избор, който баща му открито не одобрявал. Кайл ми беше говорил за съперничеството между братята и може би започвах да разбирам отчасти произхода на измисления му свят.
— Мартин — попитах накрая, — възможно ли е Кайл да е убил брат ви Блейк?
— Блейк умря при инцидент по време на лов — поне така се твърди — каза Мартин Крейг. — Детектив Крос, брат ми Блейк бе невероятно отговорен и внимателен човек, почти толкова внимателен, колкото Кайл. Той не се е застрелял по погрешка. Дълбоко в сърцето си съм убеден, че Кайл има нещо общо с това. Затова не съм говорил с него от десет години. Брат ми е Каин. Убеден съм, че е убиец, и искам да го видя наказан за това. Искам да видя как изпращат брат ми на електрическия стол. Това заслужава той.
108.
Нищо не започва тогава, когато си мислим. Постоянно си спомнях, че Кайл поемаше почти всички телевизионни и печатни интервюта след залавянето на Питър Уестън в околностите на Санта Крус. Той жадуваше за похвалите. Искаше да бъде звездата, единственият. В известен смисъл бе точно това, най-ярката звезда от всички.
Хрумна ми една идея какво да направим, нещо провокативно, което щеше да подразни Кайл. Свързах се с ФБР и обсъдих идеята си с директора Бърнс. Той също я хареса.
В четири часа следобед в сградата на ФБР бе свикана пресконференция. Директор Бърнс говори кратко и след това ме представи. Бърнс заяви категорично, че аз ще участвам в издирването, докато Кайл Крейг не попадне в ръцете на закона, и че Кайл несъмнено ще бъде заловен.
Бях облечен с черно кожено яке и го бях закопчал, когато пристъпих пред микрофоните. Държах изпълнението ми да бъде абсолютно убедително. Исках да изглеждам самоуверен. Да изглеждам като звезда. Не Кайл беше звездата, а аз. Аз бях тръгнал по петите му. Не той по моите. Той беше плячката.
Чуваше се обичайното механично бръмчене на камерите и постоянното проблясване на светкавиците, готовите да ме засипят с въпроси репортери, вперили циничните си очи в мен, очакващи отговори, които не можех да им дам. Това доста опъна нервите ми.
Гласът ми бе тържествен и самоуверен, доколкото можеше.
— Казвам се Алекс Крос. Аз съм детектив от отдел „Убийства“ във вашингтонската полиция. Работил съм в тясно сътрудничество със специален агент Кайл Крейг през последните пет години. Познавам го изключително добре. — Споменах някои подробности от съвместната ни работа в миналото. Опитах се да звуча помпозно и надуто. Докторът по психология, който работи като детектив. — Кайл доста помогна при разкриването на няколко убийства. Той бе компетентен помощник, отлична подкрепа за мен. Бе прекалено амбициозен и се трудеше неуморно. Ние ще го заловим скоро, но, Кайл, ако ме чуваш, където и да си, слушай ме внимателно. Предай се. Мога да ти помогна. Винаги съм успявал да ти помогна. Ела при мен и се предай. Това е единственият ти шанс.
Замълчах, като продължих да гледам право в камерите. После бавно се отдръпнах назад от микрофоните. Навсякъде примигваха светкавици. Сега се отнасяха с мен като със звезда. Точно както се бях надявал.