Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— … предполага се, че извършителят е бил същият, който по-рано миналата нощ е убил жена, в района на складовете около кейовете…
Ник изруга.
— Това ли е, за което си мисля?
Аш успя само да кимне, докато гледаше напрегнато кадрите от камерите, които бяха заснели как Зарек се сражава с деймоните и как после пристигна полицията.
— … от полицейското управление предлагат награда за този, който има някаква информация за заподозрения.
Ник и Аш едновременно изпсуваха, когато върху екрана показаха много добре направена скица на лицето на Зарек.
— Сега вече нагазихме в лайната — въздъхна Ник.
— Чак до гушата — изръмжа Аш. Извади мобилния телефон от джоба на палтото си и излезе от бара, за да позвъни на Зарек. Последното, от което се нуждаеше, беше някой да подслушва този важен разговор.
Ник го последва навън.
— Какво ще правим?
Аш натисна бутона за прекъсване на връзката.
— Телефонът му е изключен. Сигурно още спи.
— Не искаш да ми отговориш на въпроса или не го чу?
— Чух те, Ник. Не зная. Трябва да го скрием. С тези снимки все едно че е осъден.
— Можем ли да ги манипулираме?
— Не зная. Моите сили не са гаранция с тези модерни електронни джаджи. Най-доброто, което мога да направя, е да ги гръмна… — Гласът му заглъхна, като видя нещо по-лошо дори и от физиономията на Зарек в новинарската емисия.
Аш въздъхна с отвращение и погледна нагоре към смрачаващото се небе.
— Да не би да се отегчаваш там горе, Арти, или какво?
— Ъ? Какво става? — стресна се Ник.
Аш наклони глава към „Шартр Стрийт“, откъдето се появиха две фигури, насочили се право към тях. Високи почти колкото него, братята се движеха като два опасни хищника, бавно и ритмично. Оглеждаха се зорко наляво и надясно, преценяваха всеки, покрай когото минаваха, сякаш го определяха като съперник или жертва.
Облечени в черно, и двамата носеха дълги кожени палта, чиито краища се подмятаха около рокерските им ботуши. Всеки бе пъхнал едната си ръка в палтото, все едно криеше там някакво оръжие.
О, да, тези двамата бяха две от най-опасните създания, които Аш някога бе познавал. Най-вече защото бяха способни да убият всеки, който ги заплашваше, без да се поколебаят дори за миг.
— Кой пусна кучетата навън? — озъби се Аш.
Ник се намръщи.
— Какво?
— Приближават се двама от клана Катагария — обясни той на Ник.
Катагария бяха животни, които можеха да приемат човешки вид и да се движат сред обществото, за да търсят жертви или нещо друго, което си пожелаеха. И също като другите диви животни, те бяха изключително смъртоносни и непредвидими.
— О, боже — ахна Ник, — само не ми казвай, че са Убийците.
— Зависи кого ще попиташ.
— Какво искаш да кажеш?
— В Аркадия ги наричат Убийците. Но за всички от братството Катагария те са страти.
Ник се намръщи.
— Какво означава страти?
— Това е правилното название за воините Катагария. Убийците избиват всички и всичко, което се изпречи на пътя им. Стратите убиват предимно за самозащита, за опазване на глутницата и територията им.
— Значи тук е тяхна територия?
Аш поклати глава, когато двата вълка се приближиха и забавиха крачките си.
— Ахерон Партенопей — поздрави го Вейн, като спря пред него. — Доста време мина.
Аш кимна. Бяха изминали поне двеста години от последната им среща. Тогава те се спасяваха с бягство от хората от Аркадия, които преследваха тяхната уникална раса. Двамата братя се опитваха да намерят някакво безопасно място, където да скрият сестра си от враговете им.
Вейн беше по-големият от двамата братя. Тъмнокестенявата му коса с червеникави кичури стигаше до рамене. Никога нищо не убягваше от погледа на зелените му очи, зорки като на див звяр. Фанг бе с около три сантиметра по-висок от брат си, с къса черна коса и лешникови очи. Всеки от тях бе опасен, когато бе сам — но заедно бяха дяволски могъщи, почти непобедими.
— Вейн, Фанг — поздрави ги Аш, като кимна с глава поред към всеки от двамата. — Какво ви води в Ню Орлиънс?
Вейн изгледа подозрително Ник, но после явно реши, че не представлява заплаха.
— Търсим си бърлога.
При това обяснение Аш направи гримаса, защото това означаваше, че цялата глутница Катагария е в Ню Орлиънс и явно възнамеряваха да останат тук за известно време.
— Идеята никак не е добра. Сега е Марди Гра и тук са се събрали много деймони, за да се забавляват. Трябва да отведете глутницата си…