Погребани тайни [bg]

— Спрял ли е някого на пътя в близост до мястото, където са го убили?

— Доколкото знам, не. Това беше и моята теория, но той за нищо не беше съобщил.

— И не се е карал с никого?

— Нищо не е споменавал.

— Имате ли някаква теория за случилото се?

— Не, сър. Де да имах. Това момче… по-добро от него не познавам…

Той не довърши и замлъкна за момент.

— Много съжалявам.

— И Сатаната да беше срещнал, щеше да му предложи ризата от гърба си. Нищо лошо не бих могъл да кажа за него, освен че вероятно не беше роден за ченге. Затова съм виновен аз, не биваше да го взимам на работа.

— Какви бяха задълженията му в деня, когато го убиха?

— Обичайните. Така де, помолих го да проучи едно, ами, аз им викам „обаждания от досадниците“. Имаме един Дюпюи малко е капризен, нали разбирате. Не спря да звъни и да се оплаква от един свой съсед, така че помолих Джейсън да отиде да погледне. Обзалагам се, че той изобщо…

— От какво се оплакваше?

— Ами, не знам, Дюпюи каза, че според него съседът надолу по пътя му откраднал кучето, все едно на някого му е притрябвал някакъв си помияр. Освен това онзи работел без разрешително.

Точно преди да променя посоката на разпита, ми хрумна нещо.

— За каква работа става дума?

— Може би строителство. Знам само, че във фермата на Олдерсън от години не живее никой, след като съпругата на Рей Олдерсън се помина и той се премести в Делрей Бийч. Реших, че може би Рей е пратил надзирател да подготви къщата за продажба, защото преди седмица и нещо им докараха… как му викат, земекопна машина.

Вече не го слушах. Бях на по-малко от 15 километра оттам. Дъждът трополеше по капака и покрива на колата, макар че изглежда най-сетне отслабваше. Видимостта не беше особено добра — при такова време 15 километра можеха да ми отнемат 20 минути.

Две фрази обаче се набиха в ума ми.

Надзирател.

Премести се в Делрей Бийч.

Това означаваше, че собственикът не живее в къщата.

— Този надзирател — казах аз, — отдавна ли е там?

— Ами, аз, разбира се, няма как да знам това. Никога не съм го срещал. Може би е чужденец, но в днешно време кой не е? Американците за нищо на света не биха вършили физическа работа. Знам, че един ден просто се появил, но тук сме дискретни и гледаме да не се бъркаме в чуждите работи.

— Знаете ли адреса?

— Тук вече не се водим по номерата. Фермата на Рей е хубаво парче земя, повече от двеста акра, но къщата е развалина, нали разбирате? Не стои добре, така че…

— Къде се намира? — рязко го прекъснах аз.

— На „Годард“, малко след шосе „Хъбард Фарм“. Да не мислите, че надзирателят има нещо общо с убийството?

— Не — отговорих бързо аз. Последното, което исках, е началникът на местната полиция да цъфне и да започне да разпитва.

— Защото с удоволствие бих се отбил там. Ще взема джипа, защото пътят със сигурност е заприличал на блато.