Древни брегове [bg]

— Можем да им го вземем и още как — възрази Итън. — Но веднага след това трябва да организираме инцидент и от онова нещо на хребета Джонсън да не остане и следа.

— Съгласен съм — одобри Бонър. — Да прекратим тази история в зародиш, докато можем.

Елизабет Шумахер, съветник по въпросите на науката, седеше в далечния край на масата. Беше сивоока, вглъбена жена, рядко удостоявана с покана за участие в заседания по стратегически въпроси. Администрацията на Тейлър, загрижена най-вече как да намали, дефицита, не бе схващана като първи приятел на научната общност. Президентът съзнаваше това и изпитваше известни угризения, но бе готов да посрещне упреците в името на по-висшата цел.

— Господин президент — обади се Шумахер, — откриването на Ротондата е събитие, уникално по своята значимост. Ако я унищожите или ако позволите да бъде унищожена, можете да бъдете сигурни, че идните поколения никога няма да ви простят.

Не каза нищо повече, но Питърс разбра, че думите й имаха ефект.

Заседанието продължи още два часа, без да стигнат до определени заключения. В полза на Ротондата се изказаха само Аниок и Шумахер. Тони Питърс в началото бе раздвоен, но постепенно стигна до становището, че трябва да експлоатират хребета, поемайки съответните рискове с икономиката и общото въздействие на артефакта в останалите сфери на живота. Но беше прекалено предпазлив по натура и достатъчно лоялен към благополучието на своя началник, за да предложи открито този начин на действие. Всички останали в залата настойчиво търсеха пътища за отърваване от артефакта.