Древни брегове [bg]

— Прилича на някакво помещение — констатира Ейприл.

Арки бе приседнал на ръба на масата. Наклони се напред, за да разгледа по-добре.

— Как ще реагираме, ако там наистина има някой? — попита той.

— Ще му кажем „здрасти“ и ще се усмихнем — отговори Макс.

Адвокатът се намръщи.

— Мисля, че тук няма място за шеги. Вижте, тази станция, терминал или каквото и да е не е използвана от дълго време. Но това не означава, че цялата система е изключена. Трябва да решим какво ще правим, ако някой се появи. — Той се поколеба как да продължи: — Например… не трябва ли да сме въоръжени?

Ейприл бавно поклати глава.

— На мен ми се струва — бавно произнесе тя, — че последното нещо, от което имаме нужда, е война със създателите на това съоръжение.

— Но той има право — възрази й Макс. — Трябва да сме внимателни.

Арки се отпусна на стола.

— Защо не видим какво има на другото място? — предложи той.

Ключът-сол. Макс превъртя касетата до началото на второто пренасяне.

Отново видяха балонът да избледнява. Този път образът на фона изглеждаше като стая, застлана с мокет. Стените бяха голи. Нямаше и следа от мебели.

— Отнякъде идва светлина — забеляза Ейприл.

— Какво мислите? — попита Макс.

— Може да е друга Ротонда.

Ейприл беше готова веднага да установи:

— Има само един начин да се разбере.

Макс се поколеба.

— Мисля, че е по-добре да се въздържим — каза той. — Ако там наистина има някой, нищо чудно да оплескаме нещата. Нека използваме твоя комитет, за да видим как е най-добре да се постъпи.

— Но това значи след шест дни — извика Ейприл. — Колкото повече информация съберем дотогава, толкова по-правилно решение ще могат да вземат. И от друга страна, какви специалисти могат да участват в подобен проект? Искам да кажа, че никой не би могъл да има опит в тези неща.

— Досещам се накъде биеш — въздъхна Макс.

— Въпреки това аз съм склонен да се съглася — изненада ги Арки. — Никой не е подготвен да взема решения в подобна ситуация. А ако някой изобщо ще ходи, защо да не бъдем ние? — Макс отбеляза местоимението.

Ейприл също.

— Арки — погледна го тя, — не се обиждай, ама нямаме нужда от адвокат. Нека първо опитаме само двамата.

Но Арки изведнъж се извиси.

— Не мисля така — каза той. — Според мен племето също трябва да бъде представено.

— Шегуваш се — погледна го Макс.

— Никога не се шегувам — усмихна се Арки.