Древни брегове [bg]

Още повече бяха репортерите в „Прерийната шхуна“, така че в крайна сметка всички отидоха в дома на Ласкърови и дадоха импровизирана пресконференция от предната веранда. Когато Ейприл предложи да съкратят отпразнуването на събитието, с надеждата за малко уединение, Макс, доволен от развитието на нещата, възрази:

— Това е част от историята. Нека и те получат онова, което очакват. На нас нищо не ни струва, а така можем да си спечелим тяхното благоразположение. Може да ни потрябва, преди всичко да е приключило.

В първоначалните му намерения бе влизало да се отърве с няколко общи фрази и да направи неангажиращ коментар за това как някой е оставил безценен дар на човечеството. Но когато застана пред камери и касетофони, емоциите му надделяха (той бе пийнал повече от обикновено — може би не чак толкова, че да фъфли, но достатъчно, за да паднат задръжките му).

— Видяхте картини от новия свят — каза той. — Но образите не могат да предадат цялостното усещане. Морето е топло, брегът е широк и аз предполагам скоро ще установим, че плодовете се ядат. Имах късмета да намеря една прекрасна жена на плажа и не изгарях от желание да се върна в Северна Дакота. — Репортерите се засмяха. Ейприл улови погледа му и се усмихна, но изглежда се досети накъде отива разказът, защото беззвучно изрече „Не!“. Но вече беше късно. Макс не можеше да спре: — Онова място не е като нищо, което сте виждали досега. То е… истинска магия. — Погледна през прозореца към потъналата в мрак равнина и се вслуша във вятъра, свирещ покрай ъгъла на хамбара. — Това е Едем, Райската градина — завърши той.

Няколко минути по-късно всички големи телевизионни мрежи по света прекъснаха програмите си за извънредно съобщение.