Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
Маги го откри на бара заедно с келнерката.
— Трябва да говоря с теб — каза тя. — Важно е.
Чарли се ухили и завъртя очи към момичето, но позволи на сестра си да го отведе до един тих ъгъл. След вечерта на Улицата на главорезите те се разбираха по-добре — постигнаха безмълвно разбирателство след удара на Джем и помощта на Маги, която изведе брат си от тухларната, окървавен и замаян, до осветената кръчма. Маги вече не го винеше за случилото се на Улицата на главорезите и той не беше така груб към нея. Всъщност, колкото и мъчително да беше нейното признание пред Джем онази нощ, след него Маги се почувства по-възрастна и олекнала, като че ли се бе освободила от джоб, пълен с камъни.
— Имам нужда от парите за оная лъжичка — заяви Маги, когато седнаха. Тези дни беше открила, че е по-добре да бъде пряма с него.
Чарли повдигна вежди, сега и двете с белези, защото ударът на Джем беше оставил своя отпечатък.
— За какво са ти?
— За Мейси. — Маги обясни какво се е случило.
Чарли тръсна халбата си на масата.
— Това копеле. Оная нощ трябваше да му разбия зъбите.
— Е, сега е много късно. — Маги се почуди колко бързо се разгневява Чарли за всяко нещо. Дори опитите му да флиртува бяха украсени с насилие — обикновено с хвалби как ще ступа нечий избраник и колко силно може да удря.
Чарли се облегна назад и изгълта бирата.
— Във всеки случай сега нямам тези пари.
— Намери ги.
Когато той се изсмя, тя повтори:
— Намери ги, Чарли. Не искам да знам как, но ги искам утре или вдругиден. Моля те — добави тя, макар че тази дума нямаше особена стойност при него.
— Защо бързаш толкова? Тя е била тук през всичките тия месеци. Може да почака още.
— Иска да роди бебето у дома си. Иска да бъде дорсетско бебе, Бог да й е на помощ.
— Добре. Дай ми ден-два и ще ти намеря парите за дилижанса.
— И още малко за Мейси.
— И за нея. — Въпреки че Чарли вече не се интересуваше от Мейси — когато видя устните на Джон Астли върху гърдата й, се излекува от чувствата си, но споменът за тях го накара да бъде поне един път щедър.
— Благодаря ти, Чарли.
Той сви рамене.
— Още нещо, не казвай сега на мама и татко. Те няма да разберат и ще се опитат да ме спрат. Ще кажат, че е загуба на пари и не е моя работа. Кажи им къде съм отишла и защо, но след като замина.
Той кимна и попита:
— А кога ще се върнеш?
3
Следващото нещо беше да ангажира две места за дилижанса от Лондон до Уеймът, който тръгваше след два дни и половина, и се надяваше, че дотогава Чарли ще намери пари. После отиде у семейство Блейк да им каже, че заминават, защото не искаше Мейси да се измъкне след всичко, което бяха направили за нея. Мисис Блейк, изглежда, знаеше, че разговорът ще е сериозен, защото я въведе в гостната на първия етаж, където Маги никога не беше влизала. Когато мисис Блейк отиде да доведе съпруга си и да донесе чай, Маги огледа стените, покрити с картини и гравюри, повечето на мистър Блейк. Досега беше виждала само рисунките в бележника му или в някоя и друга книга.
На картините бяха изобразени хора, някои голи, други с прилепнали към тялото роби, така че изглеждаха голи. Те вървяха или лежаха на земята, или се гледаха един друг, и само малцина изглеждаха щастливи или доволни, подобно на фигурите, които Маги беше видяла в "Песни за невинността". Повечето бяха разтревожени, ужасени и гневни. Маги почувства, че и в нейното гърло се надига някакво безпокойство, но не можеше да не ги гледа, защото й напомняха за нейни чувства и сънища, като че ли умът й беше някакво скришно място, в което мистър Блейк беше пропълзял и беше претърсил, преди да извади съдържанието му на показ.
Когато той и жена му влязоха, Мейси беше с тях, макар че мисис Блейк носеше подноса с чайник и чаша на него. Тя го остави на масичката до едно кресло, на което мистър Блейк покани Мейси да седне с кимане. Маги не беше сигурна дали трябва да си налее чая сама и не го докосна, докато мисис Блейк не се съжали над нея и не й наля една чаша.
— Няма ли да пиете и вие, госпожо? — попита Маги.
— О, не. Мистър Блейк и аз не пием чай — само за гости е.