Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Внезапно мацката с късата пола се надигна от скромното си място край стената и зае позиция до бюрото на Фьодоров.
— Анатолий, ама че ужасни домакини сме ние! — обърна се свойски към него тя. — Нашите американски гости идват отдалеч, сигурно са уморени, а ние дори по едно кафе не им предложихме!
Която и да беше въпросната дама, явно имаше специален подход към Фьодоров, понеже държанието му мигом се промени. По навъсеното му допреди миг лице се разля блага усмивка.
— Ами да… да, права си! Някой иска ли кафе?
Тромбъл отвърна по навик: да, черно. Лора предпочете чай с много сметана и захар. Един от сътрудниците се отлепи от стената и хукна да изпълнява поръчките.
Младата жена с възхитителните крака се плъзна грациозно иззад бюрото и с ослепителна усмивка и крепко ръкостискане им се представи: Татяна Еди-коя си, като поясни, че не работела при Фьодоров, а на горния етаж, при шефа му. Била юрист и често съветвала Елцин по важни правни въпроси. Това явно й се струваше достатъчно, за да оправдае присъствието й на срещата.
— Защо не се преместим на заседателната маса? — предложи гостоприемно тя.
Защо не? Във всеки случай сегашното разпределение на местата беше истинска катастрофа за тях. Тингълман и Тромбъл с готовност се надигнаха от детските табуретки, пристъпиха към огромната маса до прозореца и се настаниха на два удобни стола един до друг.
Госпожица Татяна Еди-коя си седна до Фьодоров от срещуположната страна на лъскавата орехова повърхност. Известно време си поговориха за полета, времето и десетки други безинтересни неща, а когато кафетата и чаят бяха сервирани и напрежението в стаята бе спаднало до поносими равнища, Татяна каза:
— Няма какво да го увъртаме повече. Какво всъщност искате да обсъждате с нас?
Според инструктажа, който Тромбъл бе получил от онези надути всезнайковци в Държавния департамент, руснаците били майстори на пазарлъка. Никога не пристигай с празни ръце, бяха му казали те. Сложи нещо на масата, после поискай нещо в замяна. Воден от тези съображения, той бе открил — по-точно, опитал се бе да открие — мача с няколко примамливи отстъпки, преди да пристъпи към същината на исканията си.
Но ако Татяна бе в състояние да премине направо към същината, Тромбъл също бе готов да го направи.
— Вашата мафия — изрече авторитетно той.
— Какво имате предвид?
— Откакто падна Стената, организираната престъпност е основно експортно перо за Русия. Градовете ни гъмжат от руски мафиоти. Обърнаха Маями на бойно поле, а Брайтън Бийч на погребално бюро. — Тромбъл направи гримаса на отвращение. — Доста гадничка пасмина.
— На мен ли разправяте! — прекъсна го Фьодоров, клатейки мрачно глава. — Това са най-безскрупулните, брутални престъпници на света. Отвратителна сган!
— Да, така се оказва. — Тингълман се включи с известно раздразнение в разговора, понеже не разбираше накъде всъщност бие директорът на ФБР. Преди тръгването й бяха обяснили, че срещата е чисто протоколна, за взаимно опознаване, а и възможност да се измъкне за малко от напрегнатото вашингтонско ежедневие. Тя продължи: — Коза Ностра са направо благовъзпитани джентълмени в сравнение с вашите мафиоти. Тези хора не признават правила, при тях няма романтика и финес. Убиват, без да им мигне окото.
— Така е, нямаме основания да се гордеем с тях — вдигна рамене Фьодоров.
— Аз съм под постоянен натиск от страна на президента да направя нещо по въпроса — каза Тромбъл, поемайки отново инициативата.
Което беше лъжа. Президентът не се интересуваше от неща, които не засягаха личния му рейтинг; освен това, ако не се броеше Холивуд, който внезапно получи нови сюжети и герои за богатия си репертоар от полицейски трилъри, средният янки не знаеше нищо за руската мафия и предпочиташе да си остане в блажено неведение по въпроса.
Фьодоров го изгледа съчувствено.
— Имам нужда от една услуга — продължи Тромбъл, дружелюбно усмихнат. — Както добре знаете, към нашето посолство тук в Москва има оперативно бюро на ФБР с немногочислен състав. Спогодбата за неговото функциониране бе подписана лично от Елцин преди около две години.
— И срокът й изтича след няколко месеца — обади се Татяна.
— Именно. Така че искам продължение. Да кажем, с още пет години. Искам също и да утроя състава.
— С колко души разполагате понастоящем? — запита Фьодоров.
— С четирима. Като и четиримата са претоварени до краен предел — отвърна кисело Тромбъл. — Двама съсипаха браковете си, един се алкохолизира, един направи опит за самоубийство. Неприятно ми е да го кажа, но Москва се е превърнала в най-нежелания задграничен пост за нашите агенти.