Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
За нещастие на Алекс и Елена Коневич съдбата им сега се намираше в ръцете на една жена министър на правосъдието, която с мъка успяваше да запази равновесие в бурните води на непознати за нея морета, и на един директор на ФБР с всепоглъщащи амбиции и малко странни представи за правосъдие.
Кортежът от лимузини спря плавно на павирания площад. Вратите се отвориха и от тях се изсипа превъзбудена тълпа сътрудници и слуги на Тромбъл — личните бърсачи на задника му, както цинично ги наричаха обръгналите на всичко агенти; за секунди те се прегрупираха и бяха церемониално въведени през историческите врати на Кремъл, нагоре по стълбите до втория етаж и от там направо в огромния като пещера кабинет на Анатолий Фьодоров, руския министър на правосъдието.
Взаимните представяния протекоха кратко и делово. Неколцината сътрудници на Фьодоров, които с каменни лица заемаха столовете покрай стената, не бяха назовани по име; сред тях беше и една изумително привлекателна млада дама с дръзка мини пола, която се усмихваше подкупващо на новодошлите, докато преминаваха в индийска нишка покрай нея.
Фьодоров седеше на кожен стол с висока облегалка зад бюро, което изглеждаше по-голямо от територията на Финландия. Пред бюрото бяха поставени две столчета, не по-големи от табуретки в детска градина. След кратко колебание Тингълман и Тромбъл седнаха предпазливо на тях. Коленете им почти опираха в лицата, а лактите в пода. От тази позиция бяха принудени да гледат Фьодоров отдолу нагоре.
Зад тях застана прав представителят на американското посолство с бележник и писалка в ръце. Предварително бяха получили уверения, че английският на Фьодоров е великолепен и че присъствието на преводач е излишно и нежелано. Предназначението на човека от посолството бе да води подробни записки и да си отваря очите и ушите за всичко, което щеше да се наложи да замазват впоследствие професионалните дипломати. Като цяло мръсна и неблагодарна работа.
Домакинът Фьодоров откри срещата с дълъг и усукан монолог относно това как — без да се броят националните им различия — и двете участващи страни са в един и същ бранш. По-конкретно — в правоохранителния. Духовни братя и сестри, обединени от общата си ненавист към престъпниците, и т.н. и т.н., и прочие и пак прочие.
Когато Фьодоров приключи с встъпленията, Тромбъл си придаде важен вид и още преди Тингълман да бе успяла да си отвори устата, обяви:
— Дошли сме при вас, за да обсъдим двустранното сътрудничество в борбата с престъпността.
— Интересно понятие — каза Фьодоров. — А какво означава?
— Ами… за начало бих желал да представя на вниманието ви възможности за обучение на ваши кадри, по няколко души годишно, в Академията на ФБР.
— А защо? Тя по-добра ли е от нашата?
Функционерът от Държавния департамент надраска нещо припряно в бележника си, като безуспешно се опитваше да прикрива злорадата си усмивчица. Днес щеше да бъде забавно.
— Ами… всъщност вероятно да. Академията в известен смисъл има добро име. Освен това си казахме, че може би бихте желали някои от хората ви да специализират психологическо профилиране в нашия център в Куонтико.
Фьодоров положи тежко лакти върху бюрото си.
— Обяснете ми, ако обичате, понятието „профилиране“.
— Това е термин, означаващ… ъъъ, използването на методи от психиатрията, за да се проникне в съзнанието на престъпника. При нас тази методика се смята за доста ефективна. Например серийните убийци проявяват взаимно допълващи се схеми на поведение, които, ако бъдат разшифровани, спомагат за тяхното идентифициране и неутрализиране.
Фьодоров се усмихна презрително.
— При нас в Русия няма серийни убийци.
— Същата методика се прилага с успех и при серийни насилници. А също и при серийни подпалвачи, ако има такива.
— Обаче няма. Нито едните, нито другите. Това са проблеми на Америка.
Човекът от Държавния департамент вече изписваше цели страници в бележника.
Кого се опитва да будалка този тип? — питаше се Тромбъл. Беше сигурен, че това е някаква шега, и се засмя. В отговор Фьодоров се намръщи.