Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
— Дванайсет биха били прекалено много — отбеляза Фьодоров, който очевидно не беше във възторг от идеята. — Все пак тук е руска територия.
— Знам, знам. Но и мафията ви е многобройна и непрекъснато се разраства. А и амбициите й са големи. Тези хора проникват със сила навсякъде. Дрога, проституция, отвличания, рекет. След себе си оставят планини от трупове. Четирима агенти не са в състояние да направят нищо. Освен това се надявах да работим заедно по проблема.
— Заедно?
— Ами да! Допускам, че вашите хора имат повече възможности да се справят със собствената ви мафия, отколкото моите.
— Ще ми се да вярвам, че е така.
— А какво ще кажете, ако някои от моите хора работят заедно с вашите?
— Като офицери за връзка ли? — запита Татяна, като сбута Фьодоров с коляно под масата.
— В общи линии, да. При нас в Америка се разправяме с редовите изпълнители. Така доникъде няма да стигнем. Ако днес приберем на топло един, утре на негово място са двама. Докато главите на организацията са тук, при вас, в Русия. — Никой не възрази на това очевидно заключение и той продължи: — Можете да сложите свои хора при нашите. Ще обменяме разузнавателна информация, ще си подаваме взаимно сигнали, ще споделяме всичко, което знаем. Може да проведем някоя и друга акция заедно.
Лицето на Татяна остана безизразно, но сърцето й заби лудо от вълнение. Да обменяме разузнавателна информация — каква блестяща идея! Колкото повече, толкова по-добре. Ех, да можеше Ники да чуе това! Скоро той щеше да знае всички планове на ФБР, да научи имената на всички агенти под прикритие, на всеки доносник и предател в организацията си. С нейна помощ щеше да подава на ФБР имена и оперативни данни за конкуренцията и да използва американските власти да му разчистят пътя към тамошния пазар. Върху Ники Козирев щеше да се изсипе рогът на изобилието. Скоро американските му филиали щяха да се разраснат, както никога досега.
И заслугата за всичко това щеше да бъде на неговата стара приятелка Татяна, която обичаше да се чувства необходима. Услугите й не струваха евтино.
Тя кимна незабележимо на Фьодоров, който на всеки няколко секунди поглеждаше към нея за указания.
— Като, разбира се, ще си поделяме медийното отразяване, нали? — запита Фьодоров, колкото да покаже на Тромбъл, че в негово лице е намерил сродна душа.
— Не бих си и помислил да бъде другояче — излъга Тромбъл.
— Ама защо само дванайсет агенти? — попита Татяна. — И защо за пет години? Та нашата мафия съществува от седем десетилетия! Те са институция, не можем да ги надвием за някакви си пет години. Нека да бъдат двайсет души. Или, ако предпочитате, трийсет. И ми се струва много по-разумно да продължим спогодбата с десет години вместо с пет.
Тромбъл се пресегна под масата и стисна с ръце коленете си, които трепереха от вълнение. Най-смелите му мечти бяха на път да се сбъднат изцяло, че и отгоре. Старият Джей Едгар Хувър бе създал ФБР и му бе спечелил заслужена слава, но и той, Джон Тромбъл, бе твърдо решен да запише своето име със златни букви в историята. Под неговото вещо и решително ръководство Бюрото щеше да се разрасне двойно, да се превърне в световен колос. Той лично щеше да постави агентура във всяко американско посолство по целия шибан свят. Щеше да му е нужен нов командно-оперативен център, далеч по-голям от сегашния, с десетки мигащи компютърни екрани, които денонощно да следят всяка стъпка на хонконгските Триади, на японската Якудза, неаполитанската Камора, на марсилските… ъъъ, как им беше името. И в центъра на всичко това, на висок трон щеше да седи той — Тромбъл — и да наблюдава гордо своето царство на реда и законността.
Той прехапа долната си устна.
— Всичко това ми звучи твърде резонно.
— Много добре! — възкликна Татяна с великолепните крака. Тя се надигна от стола си, после се почука с пръст по челото, сбърчи вежди и отново седна. — Щях да забравя. Има едно нещо, за което се канех да те помоля, Джон. Наречи го… ъъъ, услуга. Много, много важна за нас.
— Казвай!
Залагаше на сляпо, но защо пък не? Тъкмо щеше да разбере колко ще му струва всичко. Тя продължи:
— Има един престъпник, който преди време избяга от Русия. Алекс Коневич. Укрива се при вас, в Америка. Навремето управляваше тук голяма банка, през която переше милиони долари. Пари на мафията. Когато разбра, че сме го надушили, набързо избяга, като задигна няколкостотин милиона. Мошеник от класа!
— И сега е в Америка?
— Точно така. Бяхме го проследили донякъде, но преди около година изчезна безследно. Доколкото знаем, е някъде в Чикаго, но и най-добрите ни специалисти не са успели да го открият.