Любов и грях
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов и грях». Краткое содержание книги:
Ключовете на Джоан издрънчаха, когато тя се обърна към вратата.
— Ще кажа на някоя от монахините да разпита из селото. Може би някой е виждал Катрин.
Алис погледна през тясното прозорче на килията. Сивата мъгла навън бе станала по-тъмна.
— Става късно. Трябва да се върна в крепостта, преди някой да се е разтревожил за отсъствието ми. — По-точно Хю, който може вече да се е събудил и да обмисля отмъщението си.
— Ще ти се обадя, ако разбера къде се намира лечителката — каза й Джоан.
— Благодаря ти — отвърна тихо Алис. — Мисля, че ще е най-добре да не се споменава за отровата, игуменке. Знаеш колко се страхуват хората от подобни неща.
— Да. Няма да казвам нищо за нея — обеща Джоан. — Бог ми е свидетел, че нямаме нужда от още слухове за отрови в това имение.
— Съгласна съм. Ще говорим утре, мадам. А сега, трябва да се прибирам, ако искам да оправя нещата, преди над тези земи да се разрази още една буря.
Бенедикт чакаше сестра си в голямата зала. Посрещна я с явно нетърпение.
— Слава Богу, че се върна — каза той. — Лорд Хю се събуди преди по-малко от час и веднага попита за теб. Когато му казах, че си излязла, това не му хареса.
Алис свали наметалото си.
— Къде е той?
— В кабинета си. Каза, че трябва да отидеш при него веднага.
— Възнамерявам да направя точно това. — Алис тръгна към стълбите.
— Алис?
Тя спря.
— Да, какво има?
— Има нещо, което искам да ти кажа. — Бенедикт се огледа, за да се увери, че никой от слугите не може да ги чуе. Пристъпи към Алис и сниши глас: — Аз бях при сър Хю, когато му стана зле.
— Знам. И какво от това?
— Първата дума, която каза, когато разбра, че е изпил отрова, беше твоето име.
Алис трепна като при удар. На раменете й сякаш се стовари огромен товар.
— Помислил си е, че аз съм се опитала да го убия?
— Не. — Бенедикт се усмихна накриво. — В първия момент и аз си помислих така. Казах му, че това е невъзможно, тогава той ми обясни, че вика теб, защото знае, че ти си единствената, която може да го спаси. Обвиняваше Винсънт от Рейвънхол от самото начало. Никога не те е подозирал.
Непоносимият товар се смъкна от раменете й. Тя се усмихна на Бенедикт с треперещи устни.
— Благодаря ти, че ми го каза, братко. Това успокоява сърцето ми много повече, отколкото можеш да си представиш.
Бенедикт се изчерви.
— Знам колко много го обичаш. Сър Дънстън казва, е мъж с характера на лорд Хю не се отдава на сладки чувства. Сър Дънстън ми каза, че лорд Хю се присмива на любовта и че никога няма да даде сърцето си на жена. Но аз си помислих, че е редно да знаеш, че поне ти вярва. Сър Дънстън казва, че е много неприсъщо за милорд да се доверява на който и да било.
— Това е добро начало, нали? — Алис се обърна и забърза нагоре по стълбите.
Стисна здраво бележката и пръстена на Катрин, когато стигна коридора на последния етаж. Спря пред вратата на кабинета на Хю и почука силно.
— Влез. — Гласът му беше леден.
Алис си пое дъх и отвори вратата.
Хю седеше зад бюрото си. Пред него беше разгъната карта. Вдигна поглед, когато Алис влезе. Когато я видя, скочи на крака и се подпря на бюрото. Очите му блестяха диво.
— Къде, по дяволите, беше, мадам?
— В манастира. — Алис го погледна внимателно. — Изглежда, си се възстановил, сър. Как се чувстваш?
— Апетитът ми се възвърна — отвърна Хю. — Както, изглежда, и апетитът ми за отмъщение.
— Явно не си единственият, който обича това блюдо, милорд. — Алис хвърли пергамента и пръстена на бюрото — Днес явно си станал жертва на жена, чиято жажда за отмъщение е била по-силна дори от твоята.
Глава 19
— Лечителката се е опитала да ме отрови? — Хю вдигна поглед от краткото писмо, което Катрин бе оставила на леглото си. Беше изумен от това, което му каза Алис, но не можеше да отрече доказателството, което донесе от манастира.
— Съдейки по пръстена и по съдържанието на бележката, стигам до извода, че тя е била жената, сгодена за баща ти. — Алис се отпусна на един стол. — Бих се осмелила да предположа, че когато сър Матю се е върнал от Франция, й е изпратил съобщение, че възнамерява да развали годежа им.
— За да може да се ожени за майка ми, така ли? — Хю полагаше огромно усилие да запази гласа си спокоен и безстрастен. Но в сърцето му се промъкваше някакво непознато досега чувство. Баща му е имал намерение да го признае за свой син.
— Да. — Очите на Алис бяха изпълнени с топлота. — Мисля, че най-вероятно точно това се е случило.
Хю я погледна и осъзна, че тя разбира всичко. Не беше необходимо да се опитва да обяснява какво означават разкритията й за него. Както обикновено, Алис го разбираше, без да се налага да изразява чувствата си с думи.