Любов и грях
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов и грях». Краткое содержание книги:
— Да, милейди. Преди обяда. Ще се разпоредя веднага. Има ли нещо друго?
Алис се поколеба.
— Лорд Хю няма да се храни с нас днес. В спалнята си е и не иска да бъде обезпокояван.
Ълбърт веднага се разтревожи.
— Нещо не е наред ли, милейди?
— Не. Настинал е леко. Ще му дам една отвара и до утре ще се оправи.
Лицето на Ълбърт се проясни.
— Да изпратя ли още зелен чай в спалнята му?
— Не мисля, че е необходимо. Благодаря ти, Ълбърт. Свободен си. Не забравяй всичките чинии, кани и чаши да се измият незабавно.
— Да, милейди. Веднага ще се погрижа. — Ълбърт се поклони и излезе.
Алис се опита да се отърси от мрачните страхове, които заплашваха да я залеят цялата. Обърна друга страница на бележника и се зачете в прилежния почерк на майка си.
Водният часовник на бюрото й капеше бавно. Мина още един час.
След доста време Алис затвори бележника и остана така, замислена над това, което бе научила.
Както бе очаквала, тайните за приготвянето на отрова, толкова силна, че да се даде по начина, по който бе дадена тази на Хю, бяха забулени в мистерия.
Страхът от отравянето беше обяснимо чувство, но в действителност опасността не беше съвсем истинска. Всъщност повечето отрови просто не бяха достатъчно ефикасни.
Обратно на вярванията на много хора, създаването на смъртоносна отвара не е лесна работа. Само опитните градинари знаят подходящите растения. Много познания и експерименти са необходими, за да се приготви извлекът. Само някои любител на билките, който изучава отровите и техните противоотрови, или някой псевдоучен, изучаващ тайните на тъмните изкуства, би си направил труда да губи времето си в изучаване на отвари, които могат да убиват.
Имаше доста практически проблеми, свързани със създаването на смъртоносни отвари. Беше изключително трудно да се определи подходящата доза. Едновременно с това още по-трудно е да се рафинира отровата дотолкова, че само съвсем малко количество да причини вреда. А още по-трудно бе да се определи степента на надеждност. Повечето отрови бяха напълно непредсказуеми.
Както бе написала майка й в бележника си, много по-лесно бе човек да се разболее и умре от развалена храна, отколкото от отрова.
Алис мислено изреди заключенията, до които бе стигнала. В околността нямаше много хора, които биха могли да създадат смъртоносна отрова и да намерят сигурен начин да накарат жертвата си да я приеме.
Не, не жертва, а жертви.
Защото те бяха две, напомни си Алис. Калвърт от Оксуик също беше отровен.
Но кой би искал да убие и досадния монах, и легендарния рицар? Каква беше връзката между двамата?
Алис размишлява дълго върху този въпрос.
Единственото, което свързваше жертвите досега, доколкото се сещаше тя, беше интересът към Камъните от Скарклиф. Но след като Хю намери зеления кристал, той се отказа от търсенето на останалата част от съкровището. Той дори не вярваше в съществуването му.
Калвърт, от друга страна, очевидно бе вярвал в старата легенда. Бе вярвал дотолкова, че бе рискувал да проучва опасните пещери на Скарклиф, за да търси съкровището.
Двамата мъже нямаха никаква връзка помежду си, Поне доколкото се сещаше Алис.
Запита се да не би истината да е някъде на друго място в миналото. Все пак тук бе имало още едно отравяне.
Нисичка, засмяна млада послушница въведе Алис в кабинета на игуменката по-късно този следобед. Джоан се изправи, усмихната, иззад бюрото си.
— Лейди Алис. Моля, седни. Какво те води тук в този час?
— Съжалявам, че те безпокоя, мадам. — Алис изчака, докато послушницата затвори вратата, после седна на дървения стол.
— Сама ли си дошла? — Джоан отново зае мястото си.
— Да. Прислужниците си мислят, че съм излязла на разходка. Трябва да се върна в крепостта възможно най-бързо. — Искаше да се върне, преди да се събуди Хю. — Няма да ти отнемам много време.
— Винаги се радвам да те видя, Алис, знаеш го. — Джоан скръсти ръце и я погледна загрижено. — Нещо май те притеснява?
— Да, мадам. — Алис си пое въздух. — Трябва да ти задам няколко въпроса.
— Относно?
— Относно сестра Катрин, лечителката.
Джоан се намръщи.
— Можеш да зададеш въпросите си направо на нея. Веднага ще изпратя да я извикат.
— Не е възможно. — Расото на Джоан шумолеше, докато тя вървеше бързо по коридора. — Сестра Катрин е опитна лечителка. Не би отровила никого.
— Не ти ли се струва странно, че е изчезнала? — попита Алис.
— Трябва да е някъде из манастира.
— Проверихме в параклиса, в градината и в трапезарията. Къде другаде би могла да бъде?
— Може би медитира в килията си и не е чула послушницата, която изпратих да я повика. Или може би страда от някой от пристъпите си на меланхолия. Лекарството, което взема за нея, понякога я кара да заспива дълбоко.