Любов и грях
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов и грях». Краткое содержание книги:
— Това е много тревожно.
— Подозренията ти са още по-тревожни — каза бързо Джоан. — Сестра Катрин е в този манастир от близо трийсет години.
— Да, точно това ме накара да се замисля дали някак си не е замесена във всичко това. — Алис погледна към редицата от дървени врати по протежението на коридора. Всяка имаше малко прозорче с решетки.
В коридора беше тихо. Повечето от килиите бяха празни по това време на деня. Монахините бяха заети с многобройните си задължения в градината, кухнята и библиотеката.
Джоан погледна през рамо.
— Каза, че родителите на лорд Хю са били отровени преди почти трийсет години?
— Да. Всички си помислили, че майка му е била отровителката. Тя била опозорената. Но днес аз се замислих над това.
— Какво те кара да мислиш, че сестра Катрин може да знае нещо за инцидента, различно от слуховете, които са достигнали до нея тогава?
— Спомняш ли си деня, в който я срещнахме в градината на манастира?
— Разбира се.
— Тя каза нещо в смисъл, че един мъж лесно може да наруши годежен обет. Изглеждаше странно огорчена.
— Казах ти, Катрин страда от меланхолия. Често изглежда тъжна и огорчена.
— Да, но ми се струва, че тогава в реакцията й имаше нещо лично. Тя ме предупреди да не отлагам сватбата си, защото в противен случай мога да се окажа изоставена.
— И какво от това? — Джоан спря пред последната врата. — Това просто беше един практичен съвет.
— Говореше като жена, която е изпитала унижението на развален годеж на собствения си гръб — настояваше Алис. — Започнах да се чудя дали самата тя не е сложила расото след някаква подобна случка.
— Това едва ли е нещо необичайно — Джоан почука върху тежката дъбова врата. — Много жени са влезли в манастир по тази причина.
— Знам, че е така. Но искам да попитам сестра Катрин дали нейната причина е била такава.
Джоан я погледна в очите.
— И какво, ако е била?
— Тогава ще искам да разбера дали мъжът, който е нарушил годежната си клетва към нея, не е бил бащата на Хю, сър Матю от Рейвънхол.
Джоан се намръщи.
— Но според разказа, сър Матю не е нарушил клетвата си. От това, което съм чувала, той наистина е искал да се ожени за дамата, която е избрало семейството му. Всички смятат, че е искал да запази бедната майка на Хю за своя любовница. Говори се, че затова го е отровила.
— Така се говори — призна Алис. — Ами ако не е станало така? Ако Матю се е върнал от Франция, разбрал е, че има син, и е решил да се ожени за жената, която го е родила?
— Искаш да кажеш, че дамата, за която е бил сгоден, може би е искала да си отмъсти?
— Възможно е, нали?
— Малко крайно ми звучи — отвърна Джоан.
— Ти самата каза, че сестра Катрин страда от крайни настроения — напомни й Алис.
Джоан се надигна на пръсти и надникна през решетката.
— Килията й е празна. В цялата тази работа има нещо много странно.
— Ще се окаже, че е напуснала манастира.
— Но къде би могла да отиде? Сигурна съм, че все някой щеше да забележи, ако е взела някой от конете ни.
Алис също надникна през решетката.
— Върху леглото й има къс пергамент.
— Сестра Катрин е изключително подредена. Не би оставила разхвърляни лични вещи.
Алис я погледна.
— Освен ако не иска някои да го открие.
Джоан гледаше все по-разтревожено. Без да казва нищо, тя вдигна тежката халка, завързана на колана й, и избра един от ключовете. Пъхна го в ключалката на вратата.
Само след миг Алис вече беше в малката стая. Едва ли имаше какво да се види, като се изключат тясното легло, малката дървена ракла и навитият пергамент върху сламеника.
Алис понечи да вземе пергамента, но спря и погледна Джоан. Игуменката кимна безмълвно.
Алис взе пергамента и го разгъна внимателно. На леглото падна тежък златен пръстен със зелен камък.
— Това на сестра Катрин ли е?
— Ако е, значи го е крила през всичките тези години. Никога преди не съм го виждала.
— Изглежда ми познат. — Алис вдигна поглед. — Сигурна съм, че лейди Ема има пръстен, който много прилича на този Казвала ми е, че сър Винсънт й го дал, когато се сгодили.
— Все по-лошо и по-лошо — промърмори Джоан. — Какво пише в писмото?
— Всъщност е съвсем кратка бележка.
— Прочети я.
Алис се намръщи над прецизния почерк.
Копелето плати за греховете на майка си и баща си. Всичко е свършено.
— Мили Боже, какво е искала да каже? — прошепна Джоан.
— Катрин явно смята, че е осъществила отмъщението си. — Алис сгъна пергамента. — Няма как да знае, че се е провалила.