Францисканският заговор

Конрад започна подробния оглед на житието от Тома от първия ред на първата глава. Не искаше да рискува да изпусне нещо — думите, белязали „началото на слепотата“. Прочете разказа за сляпа жена, излекувана от Франциск, но нищо в тази случка не му се стори свързано с фразата на Лео. Продължи да търси и след падането на снеговете. Ръцете на селянката, която носеше дърва за огрев, станаха червени от скрежта, тя започна да се увива с тежък вълнен шал над наметалото, а Конрад продължаваше да отмята глава след глава от животоописанието на Франциск, написано от Тома. Прочете епизода с получаването на стигмата на Монте ла Верна и явяването на серафима, както вероятно Елиас го е разказал на Тома. И тогава в главата, която следваше непосредствено след видението, попадна на простичките начални думи in illo tempore, „по онова време“.

„По онова време тялото на Франциск започна да страда от различни и по-сериозни в сравнение с дотогавашните болести. Изпитваше чести неразположения, понеже наказваше тялото си и го караше да му се подчинява през всичките предходни години.“

Че Тома има предвид лето Господне 1224, годината на получаване на стигмата, ставаше ясно от следващото изречение. Душевният прелом у Франциск се е извършил през 1206 година.

„Понеже за тези осемнайсет години, които изтекоха сега, тялото му не знаеше почивка или бе отдъхвало съвсем за кратко… Но след като, според законите на природата и устройството на човека, е наложително физическото ни тяло да се разлага ден подир ден, докато вътрешното ни аз се обновява, този най-драгоценен съсъд, в който е скрито божественото съкровище, започна да се разпуква… И така, понеже той все още не бе претърпял с плътта си останалите мъки Христови, макар тялото му да носеше белезите на Бог Христос, си навлече много тежко заболяване на очите.“