Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Междувременно почти по същото време старият професионален разузнавач Фредерик „Фриц“ Дюквесън, привлечен на работа от Ритер през 1937 г. и все още подвизаващ се в Щатите, решава, че като диверсант ще постигне повече, отколкото в ролята на обикновен шпионин, и постоянно предлага на Хамбург да извърши една или друга диверсия със свои сили, или с помощта на някой от приятелите си. Той ту предлага да подготви взривяването на завода на фирмата „Дженеръл електрик“ в Скенектъди, ту да хвърли във въздуха църквата в Хайд парк, посещавана от Рузвелт. В едно от донесенията си Дюквесън препоръчва своята рецепта за портативна запалителна бомба за диверсии на пристани и кораби, но наистина тутакси моли да го снабдят с „бомби с оловни корпуси“, тъй като са по-сигурни и ефикасни, отколкото направените от него. Подразделението на абвера в Хамбург, на което този ентусиазъм и делова съобразителност на Дюквесън правят съответното впечатление, веднага предава шпионина на разположение па II отдел. Фамилното му име е на първо място в списъка на агентите, с които Хаусбергер трябва да се срещне след пристигането си в Съединените щати. Когато двамата се запознават, Хаусбергер уверява Дюквесън, че ще му осигури всичко необходимо — взривно вещество, детонатори, оловни тръби, но му забранява да прави саморъчни бомби.
Постепенно Хауебергер установява връзка с всички препоръчани от Капе кандидати и въпреки че някои от тях отказват да работят, към края на 1939 г. той вече има агенти в газовия завод в Ню Джърси, в завода за уреди в Ню Йорк, в четирите авиационни завода на фирмата „Брюстър“, в автомобилните заводи „Форд“, „Крайслер“, „Хъдсън“ и „Пакард“ в Детройт и т.н. Той си намира агент и в оптическия завод на фирмата „Бауш енд Ломб“ в Рочестър, щат Ню Йорк. Немското разузнаване особено се стреми да си осигури свои хора в това предприятие, затова в помощ на Хаусбергер от Германия е изпратен специален човек, който то по-рано е работил като майстор в завода на фирмата „Карл Цайс“ в Йена и който, преди да замине за Щатите, е преминал подготовка в диверсионната школа на абвера. В САЩ отначало му уреждат работа в магазина „Карл Цайс“ в Ню Йорк, а оттам той лесно се прехвърля и завода „Бауш енд Ломб“.
След това Лахузен избира втори ръководител на група — музикалния издател нациста-фанатик Георг Буш. Абверовецът го познава още от времето, когато служи в австрийското разузнаване, чиито задачи Буш изпълнява в Чехословакия и Румъния. Преди да замине за Съединените щати, инсценират изключването му от нацистката партия, след това той попада в абвера, където преминава курс на обучение по методите на диверсия и получава фиктивното фамилно име Бергман. Според разработената от абвера легенда той се предсатавя за австрийски индустриалец, който има в Германия делови интереси, тю е бил принуден да избяга поради това, че в жилите му тече и еврейска кръв.
Бергман успява да получи входна виза за САЩ и за разлика от Хаусбергер солидни средства от абвера. Той пристига в Ню Йорк през януари 1939 г. и веднага пристъпва към изпълнение на задачата: в едно от предградията купува голяма къща, докарва за маскировка гатер и друго оборудване, като че се кани да открие дъскорезница, снабдява се с взривно вещество и започва да прави взриватели и корпуси за бомби, като същевременно оглежда кандидати за участие в бъдещите операции.
Ако шпионажът е изкуство, а днверсията — наука, която изисква технически знания, Бергман не притежава талант нито за едното, нито за другото. До този момент той се е движел в средата на музикалната бохема във виенските кафенета и за изпълнението на своите нови задължения се нуждае от квалифицирани и сигурни помощници. Всичките кандидати, препоръчани му от Капе, отказват да сътрудничат с него и той успява да намери само един общ работник за дъскорезницата — някой си Майк. Под ръководството на Бергман той саморъчно майстори бомби, но веднъж запалена от Бергман цигара става причина една почти готова бомба да избухне. Майк получава сериозни изгаряния и изгубва няколко пръста на ръката си.
Бергман се обърква. Той би трябвало да изпрати Майк в болница или поне да извика лекар, но не се решава, тъй като разбира, че и в двата случая слухът за произшествието ще стигне до полицията и тя ще се заинтересува от неговата „дъскорезница“, в която се пази взривно вещество и корпуси за бомби. Той оказва на Майк криво-ляво първа помощ и тръгва да търси лекар, който умее да си държи езика зад зъбите. Намира го съвсем наблизо. Лекарят, възрастен немец, е стар фашист, в приемната му виси портретът на Хитлер, но всичко това не му пречи да измъкне от своя единомишленик 350 долара.