Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Курт Лудвиг запазва американското си гражданство, говори английски доста смело, през 20-те — 30-те години посещава Щатите, но все пак си остава немец до мозъка на костите и не се смята за задължен с нищо на страната, в която се е родил. В Германия той се заселва в Мюнхен, съумява да преуспее, пуска дълбоки корени в местното общество и си намира важни приятели като Роберт Лей и Хайнрих Химлер. Именно Химлер скоро след започването на войната му препоръчва да се върне в САЩ. Веднъж Лудвиг казва на райхсфюрера на СС, че въпреки своите 48 години и американското си гражданство той би искал да даде своя принос за военните усилия на Германия. Най-доброто, което Лудвиг би могъл да направи за „фатерланда“, отговаря Химлер, е да създаде шпионска организация в Съединените щати.
Центърът на абвера в Берлин завербува Лудвиг и след съответната подготовка (дотогава той не е работил в разузнаването) го изпраща на това опасно пътуване както обикновено по заобиколен път. Последни напътствия той получава в Испания от един от ръководителите на мадридската резидентура майор Улрих Остен, който е назначен за негов наставник. Остен става за него „Конрад“, а той за Остен — „Джо“. Проектира се работата на новоизпечения агент в САЩ да се ръководи от Испания, но същевременно му се осигурява и пряка връзка с Химлер чрез един условен адрес в Берлин, на който Джо трябва от време на време да изпраща своите донесения. Поради личното участие на Химлер в организирането на задокеанското пътуване на Лудвиг и на пръв поглед твърде ценните за разузнавач качества на последния абверът придава на набелязаната операция голямо значение.
На Лудвиг възлагат да създаде от членовете на американо-германското землячество в САЩ собствена разузнавателна мрежа, която да събира и изпраща в Германия чрез „пощенски кутии“ в Испания и Португалия подробна информация за числеността, въоръжението, дислокацията и политико-моралното състояние на американската армия; за работата на американската авиационна промишленост; за маршрутите на керваните и движението на отделните кораби между Съединените щати и Англия. Своите донесения той трябва да изпраща с въздушна поща на адреса на Емануел Алонсо в Мадрид и Изабела Сантуш Мачадо в Лисабон. Предполага се, че той ще може да сглоби радиостанция за непосредствена връзка с Хамбург или да си намери късовълнов предавател и да го монтира в колата си, за да може да излиза в етера всеки път от ново място. Предавателят би позволил на Джо да поддържа връзка с Германия чрез създадената от абвера в Южна Америка нелегална радиомрежа „Боливар“ или чрез немските подводници, които кръстосват край американските брегове.
На Лудвиг са необходими само два месеца, за да създаде група от осем сигурни и верни съучастници, в която влиза и майорът в оставка от германската армия Паул Теодор Борчард — Батут. Представяйки се за антифашист и бивш концлагерист, Борчард — Батут в действителност е пътуващ платен агент на абвера с прозвището „Оукланд“. След като Лудвиг създава своята агентурна група, на Борчард възлагат да стане неин военен консултант. Групата си има дори секретарка — някоя си Люси Бомлер. В задълженията й влиза да води картотека, в която се нанасят данните за местонахождението на военните лагери, дислокацията на частите на американската армия, придвижването на войските и за продукцията на военната промишленост.
Въпреки че по-голямата част от агентите на Лудвиг са млади и неопитни, това е една активна шпионска група, на която и върви — главно благодарение на ней-ния ръководител, на неговите организаторски способности и на наглостта, с която действува. Джо пътува много из страната с кола. Обикновено маршрутът му минава в непосредствена близост до военни лагери. Той с готовност се сьгласива да вземе по пътя войник или офицер и умело измъква от своите пътници необходимите. сведения. Определена информация му дават посещенията на военни заводи и пристанища по източното крайбрежие на САЩ, вестниците и списанията, от които прави много изрезки. Лудвиг така и не успява да сглоби стационарна радиостанция за далечна връзка, но чрез мощен късовълнов радиоприемник в колата си системно получава зашифровани указания от Берлин и Хамбург.
Ако съдим по обема на кореспонденцията, Джо е изключително работоспособен шпионин. Почти ежедневно изпраща дълги писма на жена си в Мюнхен, а освен това няколко пъти в седмицата пише на „клиенти“ в Мадрид и Лисабон, като се представя за бизнесмен, изцяло погълнат от ръководството на своята процъфтяваща фирма за експорт на кожарски стоки.