Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво научи от дроида?
— С него ударихме на камък. Няколко пъти анализирах програмата му, но научих само, че е изпълнявал нейните заповеди: да вдигне трупа, който лежи до камината, да го скрие в багажника на колата, сетне да го хвърли в реката. Не открих нищо друго. Клариса е изтрила всичко, съхранено в паметта му.
— Как смяташ, дали го е сторила случайно или нарочно?
— Не мога да преценя. Бързала е, била е изнервена. Нищо чудно по погрешка да е изтрила предишните програми.
— Колко прислужници работят в дома на Брансън?
Макнаб направи справка с бележника си.
— Четирима.
— Невероятно е, че никой не е чул и не е видял какво се е случило.
— По времето, когато е било извършено убийството, двама са били в кухнята, камериерката е била на горния етаж, а пазачът — в къщичката си.
— Как така в къщичката? Невъзможно е на този студ…
— И четиримата прислужници са дроиди — от най-скъпия модел.
— Естествено. — Ив потърка зачервените си от умора клепачи. Каза си, че по-късно ще се занимае с това. Сега най-важното беше да направи така, че на Зийк да не бъде предявено официално обвинение.
— Добре. Отново ще разпитам нашето момче. Пийбоди при него ли е?
— Да, също и адвокатът. Няма ли начин да се избегне повторният разпит?
Тя отпусна ръце и строго го изгледа.
— Ще действаме според нормите на закона, дори още по-стриктно, ако е възможно. Ще документираме всяка стъпка, която предприемаме. До сутринта новината ще бъде разгласена от медиите. Представям си заглавията: „Финансов магнат е убит от любовника на съпругата си. Заподозреният е брат на полицай от отдел «Убийства». Разследването е в задънена улица. Трупът е изчезнал.“
— Ясно, ясно. — Той вдигна ръка. — Разбрах те.
— Единственият начин да избегнем скандала е да изпреварим репортерите. Трябва да докажем, че Зийк е действал при самозащита и да открием проклетия труп. Обади се на „метачите“ — нареди тя и се отправи към залата за разпит. — Ако още не са свършили, предай им да побързат.
Когато Ив влезе в залата, Пийбоди вдигна глава, но не пусна ръката на брат си. От другата страна на Зийк седеше защитникът. Тя го позна — беше един от адвокатите, работещи за Рурк.
Изпита едновременно задоволство и гняв и мрачно си помисли, че това още повече ще затрудни задачата й. Съпругът на ченгето, което разследва случая, предоставя своя адвокат като защитник на обвиняемия. Прекрасно, няма що!
Поздрави адвоката и без да погледне към Пийбоди, седна и включи записващото устройство.
След половин час приключи. Когато излезе от залата, сътрудничката й я последва.
— Лейтенант, може ли да поговорим?
— Нямам време.
Пийбоди я изпревари и й препречи пътя.
— Налага се.
— Добре. — Ив влезе в дамската тоалетна, отиде до умивалника и нареди на устройството да пусне студената вода.
— Казвай по-бързо. Чака ме много работа.
— Благодаря.
Ив очакваше скандал, не благодарности. Престана да плиска лицето си и попита:
— За какво ми благодариш?
— Задето се грижите Зийк да не пострада.
Ив спря водата и включи сешоара. От уреда се разнесе тракане, лъхна студен въздух.
— Слушай, Пийбоди, нямам време за празни приказки. Ако благодариш за адвоката, сбъркала си адреса. Това е работа на Рурк и ще ми създаде допълнителни неприятности.
— Позволете да ви изкажа благодарността си.
Ив смаяно я изгледа. Очакваше помощничката й да се нахвърли върху нея с думите: „Защо се опитвате да съсипете брат ми? Как е възможно да бъдете толкова коравосърдечна?“
Вместо това Пийбоди й благодареше и дори изглеждаше гузна. Прокара длани по страните си и затвори очи.
— Разбрах защо се държахте толкова сурово с него. Сега няма да имат повод да го обвинят, ще му повярват и дори ще му съчувстват. Изплаших се… — Тя замълча и дълбоко въздъхна. — Щом се поуспокоих, главата ми се избистри. Изплаших се, че ще се отнесете снизходително с него, както бих сторила аз. Но вие постъпихте така, че да го спасите. Затова ви благодаря.
— Няма защо. — Ив отпусна ръце. — Бъди спокойна, брат ти няма да бъде обвинен.
— Зная. Разчитам само на вас, вие сте единствената ми опора.
— Недей! — Сопна й се Ив и се обърна. — Недей!
— Не, позволете ми да се доизкажа. На този свят най-много обичам семейството си. Макар да живеем разделени, обичта ни не намалява. На второ място е професията ми, а вие сте нейното олицетворение.
— Грешиш.
— Така е, лейтенант. Вие сте олицетворение на идеалния полицай. Имах късмет, че съдбата отреди да бъда ваша помощничка. Разчитам на вас, защото знам, че никога няма да ме подведете.