Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
Сърцето на Ив биеше до пръсване, идваше й да заплаче.
— Нямам време да слушам излиянията ти. — Тръгна към вратата, но на прага се обърна и строго каза: — Полицай Пийбоди, погледни на какво приличаш!
Помощничката огледа куртката си и видя, че едно копче виси — Макнаб не беше успял да го откъсне.
— Мамка му! — изруга и дръпна копчето.
Ив имаше усещането, че в главата й са се скрили танцьори на степ. Хрумна й, че този път главоболието й няма да мине, ако не вземе хапче. Влезе в канцеларията си и видя Рурк. Както винаги носеше елегантен костюм, а скъпото му палто беше на грозната окачалка. Изглеждаше не на място в мизерно обзаведеното миниатюрно помещение. Настанил се беше на дървения стол и макар да наближаваше полунощ, водеше делови разговор по видеотелефона.
Тя намръщено го изгледа, най-вече защото беше облегнал краката си върху бюрото й. Не ги отмести, но удари с юмрук обувката му.
— Допълнително ще уточним подробностите — каза той на събеседника си и прекъсна връзката. Огледа съпругата си, забеляза колко е уморена, помътнелите й очи издаваха, че я измъчва главоболие. Познаваше я прекалено добре и знаеше, че тя едва успява да прикрие чувствата си. Свали краката си от бюрото и промърмори:
— Седни, лейтенант.
— Ама че нахалство! Може би си забравил, че се намираш в моята канцелария.
— Не съм. — Той се приближи до автоготвача и макар да знаеше, че ще предизвика недоволството й, програмира уреда да приготви бульон вместо кафе.
— Не трябваше да ме чакаш.
— Разбира се.
— Прибирай се вкъщи. Имам още работа. Смятам да подремна тук.
„Няма да ти позволя“ — каза й Рурк, но не се залови да спори, а безмълвно й поднесе бульона.
— Искам кафе.
— Вече си голямо момиче. Сигурно се разбрала, че е невъзможно да имаш всичко, което искаш. — Без да обръща внимание на гневната й гримаса, побърза да затвори вратата.
— Точно сега нямам нужда от дървен философ.
Той иронично вдигна вежди.
— Уча се от теб, скъпа моя. Ти си от онези, които трудно можеш да надговориш.
— Ако натисна този бутон, след секунди ще се появят двама души от охраната. Безкрайно удоволствие ще им достави да изхвърлят един изискан господин.
Рурк се настани на другия стол, протегна крака, въпреки че му беше доста трудно в миниатюрното помещение, и впери поглед в лицето й.
— Скъпа, седни и изпий бульона си.
Ив безмълвно се подчини. Само преди миг едва се беше сдържала да не запрати чашата в стената.
— Току-що за втори път разпитах Зийк. В продължение на половин час направо го изтормозих, обсипах го с обвинения. „Искал си да чукаш чужда жена, а? Убил си съпруга, за да го отстраниш от пътя си. При това си спечелил и още нещо — богата вдовица. Много хитро си постъпил, Зийк. За теб остават съпругата и парите, а за Брансън — разкошно погребение.“ После му отправих още по-обидни обвинения.
Рурк мълчаливо я чакаше да излее мъката си. Ив отпи от бульона, тъй като гърлото й беше пресъхнало.
— Когато приключих вербалното изтезание, Пийбоди ме последва навън и ми благодари. Това ме довърши. — Тя с длани закри лицето си.
Рурк стана и сложи ръце на рамената й, но Ив го отблъсна.
— Недей. Стига ми толкова съчувствие за днес.
— Разбирам чувствата ти. — Той нежно я целуна. — Но не се самообвинявай. Пийбоди е твоя сътрудничка от доста време. Сигурен съм, че вече умее де чете мислите ти.
— В момента в главата ми цари пълен хаос. Клариса сподели, че години наред съпругът й системно я е пребивал и изнасилвал.
За миг Рурк неволно се вкопчи в раменете й.
— Навярно си се почувствала ужасно, скъпа.
— И друг път съм чувала подобни изповеди, не позволявам да ми влияят. Ала всяка ми действа като удар под пояса. — За секунда си позволи да се отпусне в прегръдките му, после стана. — Време е да продължа работата си. И още нещо — не биваше да се обаждаш на твоя адвокат. По този начин само ме затрудняваш. Цялата история е много неприятна, поставена съм в изключително деликатно положение.
— Пийбоди ме помоли. Никога не съм я виждал толкова разтревожена. Ти как би постъпила на мое място?
Ив само го погледна. Притисна с длани слепоочията си, сякаш искаше да прогони главоболието.
— Стореното — сторено. Надявам се да се справя. Ще се обадя на Надин.
— Сега ли?
Тя въздъхна и се обърна. Погледът й се беше прояснил.
— Ще й предложа да ме интервюира веднага. Нашата приятелка ще бъде на седмото небе от радост, а ние ще предотвратим медийните сензации и ще представим ситуацията както желаем. — Тя се приближи до видеотелефона, но мимоходом подхвърли: — Върви си вкъщи, Рурк.