Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Добре. Но само с теб.
Седемнайсета глава
Рурк постигна целта си и я накара да се приберат у дома. Всъщност настойчивостта му се оказа излишна. Ив осъзна, че в момента присъствието й в управлението не е наложително. Зийк беше освободен срещу гаранция и в девет сутринта трябваше да се яви в кабинета на доктор Майра. Бяха закарали Клариса в луксозната частна клиника, където лекарят й беше дал приспивателно, пред стаята й имаше охрана.
Репортажът на Надин беше излъчен в полунощ. Репортерката беше представила убийството като обикновен трагичен инцидент — точно както Ив желаеше.
Веществените доказателства, иззети от местопрестъплението, вече бяха в лабораторията. Трупът още не беше изваден от река Ийст. В момента не можеше да се предприеме нищо повече.
Беше два през нощта, когато се прибраха вкъщи. Ив набързо се съблече и се приготви да си легне. Рурк се огледа и видя, че кобурът с оръжието е върху нощното шкафче и тя не може да го достигне. Повика я, а когато Ив се обърна към него, насила пъхна в устата й таблетка против главоболие. Преди тя да е успяла да я изплюе, притисна голото й тяло до себе си и впи устни в нейните.
Ив се задави, машинално преглътна и усети докосването на езика му.
— Подла постъпка! — Отблъсна го и се закашля. — Истинско безобразие.
— Но необходима. — Рурк я помилва по страната и леко я побутна към леглото. — Ще видиш, че утре сутринта ще се чувстваш много по-добре.
— Обещавам, че утре сутринта ще ти откъсна главата.
Той легна до нея и я прегърна.
— Едва сдържам търпението си. А сега заспивай.
— Няма да ти бъде толкова смешно, когато ти го върна — прошепна Ив и отпусна глава на рамото му.
След четири часа се събуди и установи, че дори не е помръднала. Поради преумората беше спала непробудно. Озърна се и забеляза, че Рурк също е буден и я наблюдава.
— Колко е часът? — прегракнало изрече тя.
— Шест и пет. Защо не полежиш още няколко минути?
— Не мога. Най-добре е да ставам. — Олюлявайки се отиде в банята. Влезе в кабинката за душа, потърка очи и с изненада осъзна, че главоболието й е преминало. Нареди водата да се стопли до четирийсет градуса и пусна душа. Когато парата я обгърна, изстена от удоволствие. После очите й се разшириха от изненада, защото Рурк незабелязано беше застанал зад нея.
— Реших да се повървя заедно с теб. — Подаде й чаша кафе и се засмя, като забеляза подозрителния й поглед. Познаваше я отлично и по изражението й разбираше, че вече не изпитва болка. — Днес ще поработя няколко часа у дома. — Отпи от кафето си и добави: — Искам да ме държиш в течение и на двата случая, които разследваш.
— Ще ти казвам всичко, което не е поверително.
— Съгласен съм. — Той насапуниса ръцете си и започна да я масажира.
— И сама мога да се измия. — Ив отстъпи назад, тъй като кръвта й мигновено закипя. — Тази сутрин нямам време за игрички под душа.
Вместо отговор Рурк плъзна ръце по корема й и нагоре към гърдите й, което я накара да потръпне. Понечи да запротестира, но той леко я ухапа по рамото.
— Престани, Рурк!
— Харесва ми когато си мокра и хлъзгава като змиорка.
— Взе чашата й и преди да я е изпуснала я постави до своята. После притисна Ив до стената, по която се спускаха мощните водни струи и прошепна: — Отпусни се. — Пръстите му проникнаха в нея… вътре, вън, вътре, пулсирайки в бавен ритъм.
Тя отметна глава и забрави всичко, освен онова, за което копнееше плътта й.
— Господи! — изстена, когато удоволствието сякаш изригна от центъра на тялото й и достигна чак до върховете на пръстите й.
— Забрави всичко — прошепна й Рурк и тя усети горещия му език върху шията си.
Разперила ръце, тя се облегна на мокрите плочки, а тялото й пулсираше. Горещата вода сякаш забиваше хиляди иглички в плътта й. Рурк усети, че любимата му наближава върховния момент, каза си, че ще й подейства пречистващо, а след миг вече не беше в състояние да мисли. Обърна я към себе си и жадно зацелува гърдите й.
Както всеки път се чувстваше напълно безпомощна, изцяло отдадена на властта му, но и благодарна. Докато Рурк я целуваше, вплете пръсти в дългата му мокра коса, сякаш за да го насърчи, пламъкът на страстта й отново се разпали.
Опитните му милувки отново я накараха да потъне в океана на насладата, като стенеше от удоволствие и шепнеше името му.
Рурк усети как ноктите й издраскаха гърба му и се възбуди още повече. Чувстваше биенето на сърцето й до своето и докато страстно я целуваше, мислеше само, че тази прекрасна жена му принадлежи.
— Желая те — изстена и повдигна бедрата й. — Завинаги ще бъдеш моя.