Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— О, струва ми се, че си било много, ама много лошо момиченце, но все пак ще ти дам нещо хубаво. — Той се обърна към камерата и започна да се съблича, докато остана гол, ала не свали перуката и изкуствената брада. После замасажира члена си. — Първият ден на Коледа е… А ти си моята най-голяма любов.
А след това брутално я изнасили. Докато писъците на Мариана отекваха в кабинета, Ив взе чашата си и насила преглътна горчивото кафе.
Саймън изнасилваше безпомощната си жертва, която беше престанала да крещи, а само тихо скимтеше.
Като свърши, очите му бяха помътнели, мускулестите му гърди се повдигаха. Извади нещо от кутията с гримовете и го глътна.
— Смятаме, че взема таблетки, съдържащи билкови и наркотични вещества, за да поддържа ерекцията си. — Ив говореше делово, очите й бяха приковани в монитора. Трябваше да го стори, защото отправяше предизвикателство към самата себе си. Беше силна и нямаше да позволи кошмарните спомени от детството да й попречат да отмъсти за невинните жертви като залови убиеца им.
Саймън втори път изнасили Мариана, но сега тя не се съпротивляваше. Разумът я беше напуснал и тя бе избягала на място, където никой не можеше да й причини болка, където беше сама в мрака.
Не се съпротивляваше, когато той се разрида, започна да я нарича уличница, сетне омота гирлянда около шията й, докато сребристият орнамент се скъса и Саймън започна да я души с ръце.
— Боже мой! — възкликна Макнаб, гласът му издаваше ужаса и съчувствието му. — Мисля, че е напълно достатъчно.
— А сега я разкрасява — невъзмутимо продължи обясненията си Ив. — Гримира я, сресва я, обвива я с гирлянда. Когато я повдига, ще забележите, че вече е направил татуировката… Нарочно задържа камерата върху нея. Иска по-късно да се наслаждава на този момент. Да вижда любимата си такава, каквато я е оставил.
Тя изключи монитора.
— Не си е направил труда да направи запис на почистването. Заснетият материал е с продължителност 33 минути и 12 секунди — за това време е реализирал съществената част от плана си. Следващите убийства също са заснети. Извършени са по същия начин. Следователно, нашият човек е дисциплиниран и не променя навиците си.
— По това време трудно ще намери свободна хотелска стая — намеси се Фийни.
— Прав си, но все пак ще започнем да проверяваме хотелите. Първата ни работа утре сутринта ще бъде да разпитаме колегите и приятелите му. Може би ще добием представа къде би се скрил. Пийбоди, ще се срещнем пред салона точно в девет. Искам да бъдеш с униформата си.
— Слушам, лейтенант.
— А сега предлагам всеки да се прибере у дома и да поспи няколко часа.
— Лейтенант, имам още малко работа. Ако ми разрешите да спя тук, ще започна рано сутринта.
— Съгласна съм, Макнаб. Починете си, утре ни предстои тежък ден.
— Права си, ще последвам съвета ти. — Фийни се изправи. — Ще те закарам до вас, Пийбоди.
— Не си играй с компютъра ми, Макнаб — обърна се Ив към младежа. — Нали знаеш колко е опасно да ме нервираш.
— Имаш нужда от приспивателно — каза й Рурк, хвана я под ръка я и поведе към спалнята.
— Престани да ме тормозиш.
— Трябва да спиш непробудно, без да сънуваш. Необходима ти е пълна почивка. Послушай ме, ако не заради себе си, то заради жената, която видяхме да изнасилват и убиват.
— Умората не ми пречи да върша работата си.
Щом влязоха в спалнята, тя побърза да се съблече. Копнееше за горещ душ, сякаш водата можеше да измие въображаемата миризма, полепнала по кожата й.
Захвърли дрехите си на пода, отиде в банята и нареди на устройството да загрее водата до четирийсет градуса.
Рурк се изтегна на леглото. Знаеше какво преживява съпругата му, знаеше и това, че отначало ще отблъсне опитите му да я утеши. Понякога му се струваше, че Ив е като таралеж, който щом е изплашен, бърза да покаже бодлите си, и я обичаше още повече заради слабостта й.
Тази вечер като че беше проникнал в съзнанието й, в сърцето й; страдаше заедно с нея, докато гледаха ужасяващите подвизи на Саймън.
Когато Ив излезе от банята и той видя хлътналите й очи и мъртвешки бледото й лице, безмълвно протегна ръце и я взе в прегръдките си.
— Боже мой! Боже мой! — Тя се вкопчи в него, пръстите й се забиха в плътта му. — Струваше ми се, че е върху мен, че усещам вонящия му дъх.
Сърцето му се късаше като я гледаше как страда; цялата трепереше, очите й бяха насълзени.
— Успокой се, скъпа. Той е мъртъв, никога повече няма да ти причини зло.
— Грешиш. — Ив отпусна глава на рамото му и вдъхна мъжкия му аромат. — Всеки път, когато си спомня за него, усещам ръцете му върху себе си… и не мога да го прогоня.