Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Предполагам, че имаме различни представи за възбудата — сви рамене Джак и започна да подрежда документацията. Най-отгоре постави папката на Нодълман.
— Надявам се, че достъпността на патогенните бактерии няма да даде допълнителна храна на параноичното ти мислене — подхвърли Чет. — Искам да кажа, че това с нищо не доказва твоите шантави теории…
— Ще видим — неопределено промърмори Джак и потъна в четене. Възнамеряваше да прегледа подробно картоните, търсейки нови съвпадения.
Чет и Джордж си побъбриха още малко, после най-сетне се досетиха, че пречат и Джордж стана да си върви.
Чет затвори вратата след него и се обърна с лице към приятеля си.
— Преди малко ми се обади Колийн — обяви той.
— Радвам се за теб — разсеяно промърмори Джак.
— Разказа ми какво е станало в агенцията… Според мен тези там са луди. Не може един отдел да работи срещу друг. Просто не виждам смисъла в подобни неща…
— Такъв им е манталитетът — вдигна глава Джак. — Жаждата за власт е единственият фактор, който определя поведението на повечето от тях…
Чет седна зад бюрото си.
— Колийн спомена, че пак си дал страхотна идея на Терез — рече той.
— Моля те, не ми напомняй! — изпъшка Джак и направи опит да се съсредоточи върху медицинските картони. — Не искам да имам нищо общо с това! Нямам представа защо поиска точно моето мнение. Прекрасно знае какво е отношението ми към рекламата в областта на медицината…
— Колийн твърди, че вие двамата сте станали доста откровени един с друг…
— По-точно?
— Не ми каза нищо определено — призна Чет.
— И слава Богу — приключи разговора Джак.
Приятелят му направи опит да зададе още няколко въпроса, не получи отговор и се отказа. Времето неусетно течеше. В пет и половина Чет стана на крака, протегна се и хвърли един очаквателен поглед към Джак, който продължаваше да се рови в документите.
Чет свали якето си от закачалката, прокашля се няколко пъти, но без успех.
— Хей, друже — не издържа най-сетне той. — Докога смяташ да се ровиш из тези бумаги?
— Докато свърша — отвърна Джак, без да вдига глава.
— В шест имам среща с Колийн, ще хапнем нещо набързо. Вероятно ще се появи и Терез, тъй като мислят да работят през по-голямата част от нощта. Защо не дойдеш и ти?
— Оставам тук — поклати глава Джак. — Предай им моите поздрави.
Чет сви рамене, навлече якето си и излезе.
Джак изчете медицинските досиета за втори път. Единственото общо за четирите случая беше фактът, че проявяват симптомите на инфекциозните заболявания едва след като са били приети в болницата поради други оплаквания. Но Лори правилно беше отбелязала, че само Нодълман може да се окачестви като типичен случай на вътрешноболнична зараза. При другите трима симптомите се появяват в рамките на четиридесет и осем часа.
Имаше и още нещо, но за него Джак отдавна се беше сетил: всичките четирима пациенти са били редовно хоспитализирани, тоест нежелани от икономическа гледна точка. И толкоз…
Възрастта им варираше от двадесет и осем до шейсет и три. Двама във вътрешно отделение, по един в гинекологията и ортопедията. Лекувани с различни медикаменти, двама на „открити“ системи. В социално отношение бяха със средни по размер доходи, не са се познавали помежду си. Една жена и трима мъже. Дори кръвните им групи бяха различни.
Джак остави писалката, облегна се назад и впери поглед в тавана. И преди да изиска досиетата не знаеше какво очаква да получи от тях, сега вече се увери, че не научи нищо…
— Чук, чук — обади се един глас откъм вратата. На прага се беше изправила Лори.
— Виждам, че си се прибрал след поредния набег в „Дженерал“ — усмихна се тя.
— Преди това изобщо не подозирах, че съм в опасност — направи гримаса той.
— Знам какво имаш предвид — кимна Лори. — Слуховете твърдят, че Бингъм бил готов да те обеси…
— Не беше щастлив, но все пак успяхме да се разберем.
— Не се ли тревожиш от заплахите на онези, които те пребиха?
— Предполагам, че се тревожа — въздъхна Джак. — Засега предпочитам да не мисля за тях, но сигурно ще се чувствам другояче като се прибера у дома…
— При мен си добре дошъл — рече Лори. — В хола имам един диван, който става на удобно легло.
— Много мило от твоя страна — усмихна се Джак. — Но все някога трябва да се прибера, нали? Ще внимавам и толкоз…
— Научи ли нещо ново по отношение на централизираното снабдяване?
— Нищичко — въздъхна Джак. — Освен факта, че преди мен там са шетали куп хора, включително главният епидемиолог на града и отговорничката за инфекциозните заболявания в болницата. А аз Бог знае защо бях решил, че идеята е хрумнала единствено на мен…